Преди няколко нощи училището в Хирбет Занута, малко палестинско село в хълмовете южно от Хеброн, беше унищожено от булдозер заедно с повечето къщи наоколо, съобщава „BBC“.
Следите му лежаха пресни и необезпокоявани в пясъка, когато пристигнахме, споделят журналистите. Селото беше празно, тъй като населението му от около 200 палестинци го е напуснало преди около месец след продължителен натиск и заплахи от въоръжени и агресивни еврейски заселници, които живеят в близки постове, които са незаконни както според израелското, така и според международното право.
Изкривен метален знак лежи сред развалините на училището в Хирбет Занута. С удебелени черни букви пише „Хуманитарна подкрепа за палестинци, изложени на риск от принудително преместване на Западния бряг“. На табелата са записани дарителите, предоставили средства за проекта. Европейският съюз беше водещият донор и сред панела от европейски агенции за развитие е и гербът на британското кралско семейство над думите „Британско генерално консулство в Йерусалим“.
Надав Уайман посети селото заедно с екипа на „BBC“. Той е бивш войник от израелските специални сили, който сега е активист на Breaking the Silence, група от бивши бойци, които водят кампания срещу израелската окупация на палестинските територии. Надав смята, че еврейските заселници, най-войнствените от които са известни поименно на местните палестинци, отново нарушават закона с полицията и армията.
„Те разрушават палестински села, бият палестински фермери, крадат маслините им, опитват се да отворят трети фронт, източен фронт срещу палестинците на Западния бряг. Защо? Защото искат земята без палестинци.“
Двама израелски войници дойдоха да разследват какво правим. Един от тях каза на израелски член на екипа на „BBC“, че е предател, защото посещава палестинците. Те ни заснеха, но се вълнуваха много слабо от случилото се в Хирбет Занута, на няколко мили надолу по пътя.
Когато попитах полицията дали разследват сравняването на училището и селото, те ми изпратиха имейл, че чакат жалба. Всъщност адвокатите на палестинците на Занута са отправили петиция до Върховния съд на Израел.
За три дни пътуване през окупирания Западен бряг палестинците последователно споделиха, че откакто войната в Газа е започнала на 7 октомври, еврейските заселници са по-добре въоръжени и много по-агресивни.
Насилствените атаки, включително смъртоносните стрелби по палестинци от въоръжени еврейски заселници на Западния бряг, рязко се увеличиха. Случват се толкова много атаки, че най-близките съюзници на Израел, включително Съединените щати и Обединеното кралство, осъдиха насилието от екстремистки заселници и поискаха виновните за престъпления да бъдат преследвани. На практика заселниците рядко се озовават в съда и ако го направят, обикновено могат да очакват леки присъди.
Заселниците са въоръжени и подкрепяни от могъщи съюзници в израелското правителство, водени от Итамар Бен Гвир, министър на националната сигурност и Безалел Смотрич, министър на финансите, който също има отговорности за сигурността на Западния бряг.
Спорно, Смотрич току-що намери повече от 100 милиона долара за заселниците. Очевидно имайки предвид проучвания на общественото мнение, според които палестинците подкрепят Хамас. Пред вестник The Times of Israel той заяви, че „има два милиона нацисти в Юдея и Самария, които ни мразят точно както нацистите от Хамас-ИДИЛ в Газа“. Юдея и Самария е библейски термин за Западния бряг. Реалността на атаките на заселниците е уловена във видео, заснето от Мунтасар Мхилат, млад палестински мъж от семейство бедуини, които живеят в Юдейската пустиня недалеч от Йерихон.
Семейният им дом е нападнат от около 20 жестоки, въоръжени евреи. Мунтасар ги засне как крещят и насочват оръжия.
„Той стреляше по чичо ми, така че изтичах долу и се изправих срещу него. Блъскахме се един друг и крещяхме, глава в глава. И аз го снимах. Тогава дойдоха около 20 заселници.“
Видеото показва как заселник зарежда автомата си M-16 и го насочва към семейството. Една от жените там, Ум Омар, носеща едномесечно бебе, мисли, че са на път да умрат.
„Нападнаха къщата ни, откраднаха ни овцете, заплашиха децата ми с пистолети и заплашиха мен. След това удариха мен и сестрата на съпруга ми. Мислех, че ще ни заколят.“
Никой не беше убит. Семейството сподели, че заселниците са ги обвинили лъжливо, че са им откраднали козите. Мъжът, насочил заредено оръжие, е бил с полицейско яке.
Често срещано оплакване е, че заселниците са били привличани в силите за сигурност като резервисти от 7 октомври и злоупотребяват с властта и позицията, които идват с униформата и автоматичните оръжия, издадени от държавата. Семейството разпознало някои от нападателите, тъй като те идвали от нелегален пост на около миля. Те знаят, че ще има следващ път и се чувстват зле от притеснение.
Освен всичко, тормозът над палестинците също е икономически и психологически.
Южно от Хеброн палестински фермери орат с магарето, защото местните еврейски заселници са заплашили да откраднат или счупят трактора им, ако го използват.
Почти в другия край на Западния бряг, в село извън Наблус, наречено Бурин, фермерът Ахмед Тирауи погледна от другата страна на долината към своите маслинови дървета, които започваха да гният, защото му беше забранено от местните заселници да ги бере.
„Ако се кача горе на хълма, за да бера маслините си, това отнема живота ми в ръцете ми. Заселниците нападат фермерите тук – един куршум и ще ме убият.“
Сезонът на маслините винаги е време на напрежение, но този път той каза, че е „ужасно“.
„Чувствата ми са повече от гняв. Чувствам се унизен от всичко това. Безсилен съм да се защитя само от един заселник. Такова унижение е да си толкова сам и да не можеш да се защитиш. Единственото решение е международното право, две държави и за защита на хората от израелската окупация.“
Отидох да говоря с Йехуда Саймън, виден лидер на заселници в неговия собствен пост, Хават Гилад, близо до Наблус. Той е адвокат, който е представлявал заселници, обвинени в нападение на палестинци, и кимна одобрително, когато казах, че палестинските фермери в района, близо до който живее, са спрени да берат реколтата от маслини.
„Армията стигна до заключението, че палестинците, идващи да берат маслини, събират информация, за да извършат нападение като на 7 октомври.“
Той отхвърли многократните, документирани съобщения за заселници, атакуващи палестинци.
„Не чувам за хора, които убиват палестинци. Добре. Ако палестинецът просто седи на балкона си и заселниците дойдат и го убият, това никога не се е случвало. Добре. И аз не вярвам, че Британците и Съединените щати и всички страни в света, те са приятели на Израел… дори Джо Байдън е против еврейския народ. Той не харесва еврейския народ.“
Колкото до арабите:
„Могат да останат тук с нас, но не и да се опитват да ни убият в началото.“
Повече от век араби и евреи се борят за това малко парче земя. Войната в Газа не само увеличи насилието на Западния бряг. Начинът, по който ще завърши, когато завърши, ще повлияе дали следващото поколение ще може да избяга от този безкраен конфликт.
Гледката на семейства, принудени да напуснат домовете си, навява спомените на палестинците от 1948 г. По времето, когато Израел спечели битката за своята независимост, повече от 700 000 палестинци или избягаха, или бяха изгонени от домовете си с оръжие. Новата държава взе имуществото им и никога не им позволи да се приберат. Палестинците наричат събитията от 1948 г. „Накба“ или катастрофа.
Насилието на заселниците и загубата на домове потвърждават най-лошите им страхове за палестинците, че мощни сили в правителството на Израел и движението на заселниците искат те да се измъкнат и използват огромната криза около войната в Газа, за да се случи това.
