Бургаският инициативен комитет „За развитие на местната демокрация“ ще внесе тази седмица в Общинския съвет подписка с искане за райониране на настоящите административни центрове в морския град и за пряк избор на районни кметова. В Комитета, учреден на 4 февруари, влизат Даниела Божинова, Митко Иванов, Иво Баев, Стоян Грозев и Живко Табаков.
В момента за най-големите градове – София, Пловдив и Варна – районирането е задължително, но за градове като Бургас с между 100 хил. и 300 хил. жители, то е позволено от закона, ако общинският съвет вземе решение за това. Предложението е шестте центъра за административни услуги „Възраждане“, „Изгрев“, „Приморие“, „Освобождение“, „Зора“ и „Долно езерово“, да бъдат преобразувани в райони и назначаемите директори да бъдат заменени с избираеми кметове.
„Защо в населени места с над 350 жители трябва да се избира кмет, а в райони с по над 30 000 жители до момента това не е въведено в Община Бургас, въпреки, че закона го позволява. Кметът на Община Бургас е този, който трябва да внесе предложение в Обс за въвеждане на райони. Могло е да стане далеч назад в годините, но такова предложение не е постъпило. Районният кмет трябва да е човек живеещ в самия район, запознат с проблемите на района и познат на хората в района, а не „случайно“ попаднал там назначаем служител на Общината“, пита още Грозев.
По думите на Грозев – 80% от хората, с които е разговарял, са искали пряко избиране на районен кмет в Бургас. В момента според Закона за местното самоуправление и местната администрация, кметовете на райони в Столичната община и в градовете с районно деление се избират пряко от гражданите. Те са избираеми. В градове под 100 хил. жители – те са назначаеми. От Инициативния комитет искат това да се промени – районните кметове да се избират от гражданите. Жителите на Бургас, които са се подписали в подписката, смятат, че по този начин може да се осигури по-пряк достъп и по-добър контрол върху кметовете на районите:
„Ние ги избираме, после да не се сърдим. Разбира се, че това би ни дало по-голяма възможност за контрол върху тях. Като го избираме пряко – няма съмнение тази работа.“
Според инициаторите на подписката, районният кмет, когато разполага и със собствен бюджет, може да е по-успешен при решаването на локални проблеми.
„Нещо което ми прави впечатление по време на цялата инициатива за преки избираеми районни кметове в Бургас, в младите хора заинтересоваността е на границата на замръзване, но голяма част от всички, с които разговаряме в т. ч. и симпатизанти на ГЕРБ подкрепят инициативата и искат пряко избиране на районните кметове“, коментира Стоян Грозев.
Въвеждането на районни кметове в Бургас ще струва около 1,2 млн. лева, изчисли секретарят на Общината Божидар Кънчев на последното редовното заседание на Общински съвет – Бургас
„Изискванията за въвеждането на районното деление в големите градове са три и трябва да съществуват едновременно. Първото изискване е наличие на население над 25 хил. души в съответния район“, каза още Кънчев.
В момента община Бургас се състои от шест Центъра за административно управление (ЦАУ).
- В ЦАУ „Възраждане“ има 57 169 жители и включва комплекс „Меден рудник“, квартал „Победа“, квартал „Акациите“ и квартал „Горно Езерово“.
- В ЦАУ „Изгрев“ има 43 630 жители и включва комплекс „Изгрев“, комплекс „Зорница“, кварталите – „Сарафово“, „Рудник“ и „Черно море“.
- В ЦАУ „Приморие“ има 49 535 жители и включва комплекс „Възраждане“, квартал „Крайморие“, местност „Рибарско селище“, парк „Росенец“, Алатепе.
- В ЦАУ „Освобождение“ има 38 254 жители и включва комплекс „П.Р.Славейков“, кварталите – „Лозово“, „Ветрен“, „Банево“.
- В ЦАУ „Зора“ има 31 592 жители и включва комплекс „Лазур“, комплекс „Братя Миладинови“.
- В ЦАУ „Долно Езерово“ има 5 435 жители и включва квартал „Долно Езерово“.
Както се вижда от данните само квартал „Долно Езерово“ не отговаря на изисквания за брой жители. Грозев предлага да се запазят сега съществуващите центрове, които ще станат райони, а „Долно Езерово“ да премине към район „Освобождение“.
Второто изискване е възможност на райониране на територията на съответните градове, съобразно действащите още градоустройствени планове и в съответствие с трайни природогеографски инфраструктурни делители.
„Третото е наличие на изградена инфраструктура с районно значение за задоволяване на административни, социални и санитарно-хигиенни потребности“, посочи още Кънчев.
Районните кметове не разполагат със собствен бюджет, а са второстепенен разпоредител на общинските средства.
„В момента в Териториални дирекции работят общо 70 служители, а с районни кметства администрацията по тях трябва да се увеличи поне двойно“, допълни още секретарят на Общината Божидар Кънчев и подчерта, че Общинският съвет вече е приел бюджета за тази година и в него не са предвидени над 1,1 млн. лева, необходими за заплати и осигуровки на допълнителните служители.
„Техническото оборудването за тях също ще струва значителни средства, както и консумативите за нормален работен процес, които ще възлизат на над 150 000 лева“, допълни Кънчев.
Очаква се Инициативният комитет да входира искането за промяна на административното деление в общината. След това кметът Димитър Николов трябва да изготви докладна записка, която да бъде входирана за разглеждане и гласуване в Общинския съвет. За приемането й е необходимо обикновено мнозинство.
