Около някои от своите скъпоценни трансформатори – тези, които все още работят, бръмчащи от електричество – работниците в електроцентралата са изградили защитни щитове, използвайки гигантски бетонни блокове, така че да имат по-голям шанс да оцелеят при следващата руска ракетна бомбардировка, предава „Асошиейтед прес“.
Взривените прозорци в контролната зала на електроцентралата са закърпени с талашит и натрупани торби с пясък, така че операторите, които обслужват бюрата 24/7, следейки за измервателните уреди, екраните, светлините и копчетата, са по-малко изложени на риск да бъдат убити или ранен от смъртоносни шрапнели. Директорът на завода, до който екип от журналисти на „Асошиейтед прес“ получи рядък достъп, заяви:
„Докато има оборудване, което може да бъде ремонтирано, ние ще работим.“
„Асошиейтед прес“ не разкрива кой е заводът, нито посочва местоположението му, тъй като украински служители увериха, че подобни подробности могат да помогнат на руските военни плановици. Директорът на завода и неговите работници също отказаха да бъдат идентифицирани с пълните си имена по същата причина.
Тъй като заводът не може да функционира без тях, операторите са подготвили бронирани жилетки и каски, които да носят по време на смъртоносната градушка от ракети, за да могат да останат на постовете си и да не се присъединяват към по-малко важните работници в бомбоубежището.
Всеки руски въздушен удар причинява повече щети, оставя повече кратери и повече взривни дупки в стените, вече белязани от експлозии, и повдига повече въпроси за много по-дълго енергийните работници в Украйна, които ще могат да поддържат домовете захранвани, отоплени и осветени при минусовите температури през зимата.
И все пак, въпреки шансовете и понякога с цената на живота си, те поддържат силата да тече. Те държат очуканите растения заедно с храброст, отдаденост, изобретателност и намаляващи запаси от резервни части. Всеки допълнителен ват електроенергия, който успяват да вкарат в електрическата мрежа, се противопоставя на почти 11-месечната инвазия на руския президент Владимир Путин и усилията на армията му да превърне зимата в оръжие, като потопи украинците в студа и тъмнината.
Силата, накратко, е надеждата в Украйна и работниците в завода няма да позволят надеждата да умре. В техните умове заводът е повече от просто място, където се произвежда енергия. В продължение на десетилетия на грижи за вътрешностите му от въртящи се турбини, дебели кабели и бучащи тръби, той се е превърнал в нещо, което са обикнали и което отчаяно искат да запазят живо. За тях е болезнено да го гледат бавно, но систематично нараняван от повтарящи се руски атаки. Олех, който работи в завода 23 години, обясни:
„Станцията е като организъм, всеки орган в нея има някакво значение. Но твърде много органи вече са увредени. Много ме боли да гледам всичко това. Това е нечовешки стрес. Носихме тази станция на ръце като дете.“
Последователните вълни от руски ракети и атаки с дронове от септември унищожиха и повредиха около половината от енергийната система на Украйна, казва правителството. Постоянните прекъсвания на електрозахранването се превърнаха в норма в цялата страна, като десетки милиони хора сега се справят само с периодично захранване, понякога само за няколко часа всеки ден. Бомбардировките също принудиха Украйна да спре износа на електричество към съседите Словакия, Румъния, Унгария, Полша и Молдова.
Русия коментира, че ударите са насочени към отслабване на способността на Украйна да се защитава. Западни служители изразиха мнение, че страданията, причинени от спиранията на тока на цивилните, са военно престъпление.
Заводът, който екипът на „Асошиейтед прес“ посети, е бил удрян многократно и е бил силноповреден. Той все още захранва хиляди домове и индустрии, но продукцията му е значително по-ниска от нивата преди инвазията, казват служителите му.
Всички части на съоръжението носят белези. Фрагменти от ракети са разпръснати наоколо, оставени там, където са паднали от работници, които са твърде заети, за да разчистят. Работниците казват, че семействата им ги изпращат на смените им с думите: „Бог да ви пази“.
Микола оцеля при един от ударите. Той започва работа в завода преди 36 години, когато Украйна все още е част от Съветския съюз.
„Прозорците мигновено излетяха и от тавана започна да се изсипва прах“, спомня си той. За да може веднага да оцени щетите, той сложи бронираната си жилетка и шлема и излезе навън, вместо да се скрие в бомбоубежището. Микола потвърди:
„Не се страхуваме. Повече се страхуваме за оборудването, което е необходимо за осигуряване на светлина и топлина.“
Руските ракетни целеуказатели изглежда се учат с течение на времето, адаптирайки тактиката си, за да причинят повече щети, допълни Оле. Ракетите преди детонираха на нивото на земята, издълбавайки кратери, но сега експлодират във въздуха, причинявайки щети в по-широки области.
Веднага щом стане безопасно, ремонтните екипи на завода се сблъскват – един обезсърчаващ цикъл на унищожение и прераждане. Оле обясни:
„Руснаците бомбардират и ние възстановяваме, а те отново бомбардират и ние възстановяваме. Наистина имаме нужда от помощ. Не можем да се справим тук сами. Ще го възстановим, стига да имаме с какво да го ремонтираме.“
