Тази седмица делегатите, пристигащи на международното летище в град Белем, са посрещнати с оживен фолклорен танц, известен под името „Boi de mascara“. Всъщност целият град празнува, че е в центъра на вниманието, тъй като понастоящем е домакин на срещата на върха, посветена на опазването на областта Амазония. Това е нещо като генерална репетиция за 2025 г., когато градът ще бъде домакин на Международната конференция на ООН за климата COP30. Тези две събития са от голямо значение за тази част на Бразилия, тъй като този регион често се чувства забравен. Град Белем е столица на Пара – щатът с най-висок процент на обезлесяване в Бразилия, предава „BBC“.
Президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва свика тази среща на върха, за да събере за дискусии осемте южноамерикански държави, които споделят част от Амазония. За първи път от 45 години насам се провежда подобна среща, която е насочена едновременно към обсъждане на спешни мерки при борбата с престъпността и обезлесяването, както и с климатичните промени на регионално ниво.
„Мисля, че светът трябва да гледа на тази среща в Белем като на изключително важно събитие. Участвал съм в няколко срещи и много често хората там говорят безкрайно, одобряват документи, но нищо не се случва. Тази среща е първата голяма възможност да покажем на света какво искаме да направим“, заяви Лула пред “BBC” миналата седмица.
Преди време държавният глава на Бразилия обеща да промени коренно тенденцията за увеличаване на обезлесяването, наблюдавана при неговия предшественик Жаир Болсонаро. През юли тази година обезлесяването действително е намаляло с 66% в сравнение с 2022 г., като Лула дори се ангажира да постигне нулев процент на обезлесяване до 2030 г.
Макар че щатът Пара е добре известен като епицентър на обезлесяването в Бразилия, напоследък той се превърна в привлекателна перспектива и за друга процъфтяваща „горска индустрия“ – въглеродните кредити. Начинът, по който това става, е следният – организация, която замърсява, може да закупи кредит, който е на стойност един тон въглероден диоксид, което означава, че за всеки тон изпуснат въглерод кредитът представлява един тон уловен CO2. Тези кредити се купуват и продават активно, а цените им се определят като на всеки друг пазар. По оценка на Световната банка пазарът на въглеродни кредити относно гористи територии възлиза на 210 млрд. долара (165 млрд. паунда) годишно, а потенциалът му е огромен. Макар че срещата на върха е дипломатическо събитие, в навечерието ѝ се проведоха няколкодневни дискусии по редица наболели въпроси, сред които и пазарът на въглеродни емисии.
Компаниите за въглеродни кредити, опериращи на територията на остров в Марахо, са обвинявани, че са принуждавали хората да сключват договори, като са оказвали натиск върху тях да участват в проектите им, без да им предоставят много подробности. Прокуратурата на Пара се е намесила, за да спре проектите, които са предизвикали безпокойство сред местните хора. Пазарът все още не е регулиран, въпреки че Лула обеща да се заеме с този проблем.
Според местни хора и експерти много от проблемите се дължат на недостатъчните действия от страна на държавата по отношение на опазването и развитието на Амазония. Обществените услуги не са особено развити, а хората често се чувстват изоставени. Ето защо често се появяват компании, които запълват тази празнина – за добро и за лошо.
Такъв е случаят и с учителката на име Бианка Телес и семейството ѝ, които се препитават главно с производство на брашно от маниока. 200-те долара, които печелят на седмица, не са достатъчни. Бианка споделя, че неотдавна една компания за въглеродни кредити предложила да помогне за построяването на училище и здравен център, но жената отказала, тъй като имала известни съмнения.
„Това не е толкова прозрачно. Не сме убедени как това ще ни осигури сигурен живот. Винаги сме на заден план, страхувайки се от последствията. Заради истории, които чухме, решихме да не подписваме договор,“, казва още Бианка.
