Средните брутни заплати във висшите училища са над 1700 лв., каза пред „БНР“ министърът на образованието Красимир Вълчев.
Той обясни, че във вузовете доминира рентиерският модел на заплащане, а не политиката за привличане на млади преподаватели. Това е причината разликата между най-високите и най-ниските трудови възнаграждения да е 2,5 пъти.
Според него мораториумът върху създаването на нови университети и филиали, заложен в промените в Закона за висшето образование, е временна и недобра мярка. Вълчев изрази надежда тя да действа възможно най-кратко време. Той сподели, че очаква до една година да бъде изготвена Национална карта на висшето образование, която да направи диференциация между професионалните направления.
Според министъра основната трудност се крие там, че ВУЗ-овете са започнали да обучават професионални направления, които не са присъщи за техния профил, без да разполагат с необходимия капацитет. Това налага взимането на преподаватели от други висши учебни заведения.
„Проблемът е в това, че приемът достигна крайния си предел. Ако преди 30 години се приемаха 30% от завършващите гимназиално образование, през 2016 г. това достигна близо 80%. Сега връщаме назад, но не самоцелно, защото имаме професионални направления, в които имаме недостиг на студенти“, коментира министърът.
Той посочи, че основното намаляване е в социалните, стопанските и правните науки, където по търсенето на висше образование заради самата диплома е „избуяло“. За сметка на това има допълнителни средства за направленията, в които има недостиг. Просветният министър сподели, че за три години приемът в държавните висши училища е бил намален от 58 000 на 43 000.
Системата се настройва така, че да работи с по-малко студенти. Преструктурирането обаче няма да засяга всички висши училища в страната.
Промените в закона предвиждат министърът да сключва мениджърски договори с ректорите. Това няма да даде повод на МОН да се меси в академичното, финансовото или административното управление. Вълчев няма да има и възможност да сменя лектори. Целта е да се споделя стратегическо управление.
Той бе категоричен, че няма риск да се прекрачи „червената линия на академичната автономия“.
