Валентин Иванов-Кардамски: Последните минути на Западния свят

Пиарът и художник Валентин Иванов с творчески псевдоним Кардамски публикува анализ, в който излага тезата, че причините за рухването на Римската империя и впоследствие на Западния свят се припокриват и те се крият в моралния разпад, който според него е основният катализатор на икономическия колапс. Публикуваме го без редакторска намеса:

„Последните минути на Западния свят

За приликите в рухването на Западния свят и Римската империя пишат все повече политически наблюдатели и анализатори. Те са не само видими, а се припокриват. Буквално! Но в повечето аналитични материали се залага основно на приликите в икономическия упадък. Освен тях обаче, трябва да се посочат и тези в моралния разпад, случил се в Римската империя и този, които наблюдаваме в днешния Колективен Запад. Струва ми се, че той е основния катализатор на икономическия колапс.

Преди да разгледаме и едните и другите е редно да кажем, че когато говорим за рухването на Римската империя се има предвид Западната, тъй като Византийската империя е просъществувала от 395 чак до 1453 г.

Морална разруха

В анализа си „Разпадането на семейството и разпадането на Римската империя“, Любомир Чолаков много точно е описал процесите на морален упадък. Той обръща внимание, че „през първата четвърт на II век от н.е., белязана от победите на император Траян (най-голямото разширяване на Римската империя се случва именно по времето на „Вторият от петте добри императори“), пазарите и къщите в Рим били наводнени с роби и робини от Дакия, Арабия и Месопотамия… Имперското общество потвърдило правилото, че държави, където робството е широко разпространено, то принизява значението на брака и го осквернява, а често го заличава като институция.“ Чолаков обръща внимание на това, че все повече богати римляни предпочитали да живеят в конкубинат – необвързан живот с любовница-робиня, вместо в законен брак с римлянки. Законите по това време давали правото на римлянина да освободи от робство любовницата си, а осиновените му деца ставали пълноправни римски граждани.

И преди съм имал възможност да пиша, че когато разпадът на семейството, като най-малка обществена (атомна) единица се превърне в тенденция; когато се заличи нуждата на гражданите да държат, отстояват и защитават целостта на семейството и на всеки негов представител; когато ценностите на рода губят значение за членовете му, то тези отношения автоматично се пренасят към обществото и държавата. Сиреч, неглижирането и пренебрежението на семейството се пренася от гражданите към обществото. На практика „новите римляни“ са инвазирали Рим, като са катализирали упадък на ценностите гарнирано със замяна на местните традиции и обичаи със свои.

Как е сега?

Днешният Западен свят е залят от вълна икономически мигранти, които спокойно могат да бъдат разглеждани и като съвременни роби, макар да имат (уж) права. Смесените бракове от години са факт. Още през 2014 г. английската национална статистическа агенция (ONS) оповести, че най-често избираното име в Англия и Уелс за новородени момчета е било Muhammad, Mohammed и Mohammad. Основателен е въпросът, какво английско е останало в днешна Англия? И не само там, днес мюсюлманските имена за новородени преобладават в големите европейски столици.

Със смесването на националности на семейно ниво, съпроводено с изличаването на традиции, обичаи и ген в западните държави имаме пълно припокриване със случилото се в Римската империя. В допълнение, в днешния западен свят обаче от няколко години тече и политика на бързо налагане на хомосексуализма за правилна/водеща сексуалност. И тук не става дума за защита на правата на хората с различна ориентация, а за съзнателно отхвърляне на хетеросексуалните отношения. Вече никой няма съмнение, че целта на тази политика е намаляване на населението в Западния свят. Предполагам, че мотивът на политическите елити да прибягнат до подобна отчаяна, но идиотска стъпка е, за да прикрият икономическия срив със запазване на съотношението БВП/глава от населението.

Защо е идиотска ли?

Защото само след по-малко от едно поколение, когато ескалира трендът на топяща се раждаемост – от затруднена, западната икономика ще е абонирана да катастрофира, поради липса на нова работна ръка. Днешните икономически мигранти бързо ще се ориентират предугаждайки икономическите трудности и ще потърсят страни с по-сигурно икономическо бъдеще. Друг е въпросът, че въпросният срив ще се случи много по-рано, заради деиндустриализацията на икономиката и глупостта на политическите елити.

С признаването на християнството, като основна религия в Римската империя, може да се търси и политически опит да се спре моралното разложение на обществото, което гарантира колапса на всяко държавно устройство. Християнската религия стъпва изцяло на моралните ценности и добродетелта и ясно определя пороците и греховността. Какъв по-добър лек за едно проядено от аморалност общество? Макар през 313 г. император Константин да издава Миланския едикт, който дава на християнството официален статус, подобно на другите религии, а през 325 г. пак благодарение на него се свиква Първия вселенски събор в Никея, на който е определена основната доктрина на Християнската църква, едва през 380 г. император Теодосий издава Солунския едикт, който прави християнството, официална религия на Римската империя. Ако със засилването на влиянието на християнството се е забавил моралния упадък на римското общество, сривът на империята е бил неизбежен, заради икономическите процеси.

Как е сега?

Днешният Западен свят всячески се опитва да търси нови идеологии, които да увличат хората, но вместо да ги морализира, обратно – деморализира ги. Пример – кенсъл култура, мелтикултурализъм, джендър идеологии и пр.

В обобщение за моралния упадък: изтриването на семейството като ценност, заличаването на националните традиции и ген, упадъкът на морала, инвазирането на други култури и манталитет, съчетано със срив на раждаемостта – гарантира колабирането на Западния свят по почина на Римската империя.

Икономически колапс

Колкото повече се разраствала Римската империя, толкова повече разходите за поддръжката на войската нараствала с огромни темпове. Първи император Нерон намалява тежестта на денярия, като от първоначалните 4,55 грама сребро се секат вече с по 3,4 грама. По-късно император Траян започва да намалява и количеството сребро, като добавя мед в монетите в опит да покрие огромните военни (и не само) разходи. В управлението на Септемий Север (ок 200 г. от н.е.) благородният метал във всяка монета е под 50%. На пазара един стар денарий се разменял за два. Лесно се смята обезценката на монетите. Сто години по-късно, денариите са били просто късове метал без никаква реална стойност. Това довело до ескалиращо напрежение в обществото и граждански войни. В интервю, известният американски писател и икономист Дъг Кейси казва, че век след царуването на Аврелий е време белязано от постоянни граждански войни и всеобщ хаос. „Нямало е ново строителство на пътища и обществени сгради. Тези, които са можели да се скрият в селските си имоти са имали шанс да се самоиздържат /в затворени стопанства/. Това е било началото на феодализма, предвестник на идващите тъмни векове. С възкачването на Диоклециан през 295 г. Рим е загубил всякаква връзка с републиканските си корени и се е превърнал в деспотизъм в ориенталски стил.“ Бих добавил, че по това време критиката срещу властта и императора е била вече абсолютно невъзможна, защото се е приемала, като заговор и опит за преврат. Не е нужно даже да намеквам за приликите с днешната официална политика, нали?

Как е днес?

Тази политика на роене на пари е запазена марка на Федералния резерв на САЩ. Повече произведени пари/монети с цел държавата да се разплаща, но без реално покритие – гарантира инфлация. Днес напечатаните от Америка, Европа и пр. пари са в много пъти в повече, спрямо реалното им покритие.

Връщам се на събитията в Римската империя. Още преди управлението на Диоклециан тя е атакувана от варварите, което налага увеличението на състава на армията, а оттам вдигане на такси и налози, което води до хиперинфлация. Земевладелците спират да се подчиняват на властта и да изпращат продукция до градовете, което ги деурбанизира.

Как е днес?

Невменяемият европейски елит говори за увеличаване на таксите за издръжка на НАТО и за въвеждане на военновременна икономика на фона на колабиращия Европейски съюз. Ако това се случи, вероятността инфлацията да скочи рязко е абсолютно сигурна. Това ще доведе до социално напрежение и бунтове в градовете и до бягство на активното население към селата в опит да се спасят от глад и репресии по подобие на описания по-горе случай. Но тъй като процесите в днешния западен свят бяха потискани години наред с отровна медийна пропаганда – тип желязна информационна завеса, не изключвам стихийното им отключване да доведе до катастрофални последици. Как си представяте да се овладее гражданска война сред многомилионното население в големите европейски столици? Днес бунтовете в Париж, които далеч не са толкова многохилядни (каквито ще са при невъзможност на населението да си осигури храна) затрудняват френската полиция в овладяването им до краен предел.

В опит да овладее кризата в Римската империя, която заплашвала да доведе до спонтанен разпад, Диоклециан въвежда тетрархията, като разделя империята на Източна и Западна – всяка с по две столици. Въвел лимит на цените, което ескалирало инфлацията още повече. Опитът му да овладее гражданските войни катастрофирал.

Ако и тези събития съотнесем към днешния Западен свят, който сляпо повтаря грешките на Римската империя, то можем спокойно да заключим, че и ЕС и САЩ ще стигнат в един недалечен момент до умишлено механично разцепване, за да предотвратят естествения разпад.

И днес Евросъюзът се движи на няколко скорости, раздиран от скандали и протести, галопираща, но властово прикривана инфлация, огромни разлики в стандарта на живот и пр. и пр. Въпрос на време е богатият Север да иска да се отдели от бедния, но напълно изцеден от експлоатация Юг. По отношение на САЩ, все по-упорито тексасци искат щата им да се отцепи. На практика последно присъединилия се щат, първи ще излезе от състава. Оттам насетне роенето е въпрос на много малко време. На фона на експоненциално ескалиращите социални неравенства в САЩ си мисля, че дори този процес на механично разделение е закъснял. Едно малко и на пръв поглед невинно събитие, може да отключи повсеместни протести, които да доведат до гражданска война. Опитът на властите да отклоняват общественото внимание е бил винаги силно тяхно оръжие, но възможността да залъгваш масите постоянно е невъзможно.

В заключение ще кажа, че часовникът, който отброява последните минути до разпада на Западния свят текат. За съжаление вече е абсолютно невъзможно връщането назад. За тази цел е нужен интелигентен и образован политически елит, както и воля. В Европа и САЩ имаме пълно отсъствие и на двете.

Какво следва за Западния свят после ли?

На този въпрос никой не може да даде добър отговор. Но всеки историк ще потвърди, че след краха на Западната Римска империя са последвали средновековните Тъмни векове – стотици години непрогледен мрак!“