Министърът на външните работи Светлан Стоев отправи благодарности към посланиците на държавите-членки на Европейския съюз за организацията на изборния процес, съобщиха от Министерство на външните работи /МВнР/. На днешнат среща той ги запозна с актуалните развития след изборите за президент и вицепрезидент и Народно събрание на 14 ноември 2021 години, както и с приоритетни български позиции по теми от общия европейски дневен ред.
Външният ни министър изрази надежда, че след отминалите парламентарни избори в България и конституирането на Народно събрание ще бъде сформирано ново, редовно правителство. Той благодари на европейските посланици за съгласието, дадено от държавите им, изборите да се проведат на тяхна територия за трети път тази година, като в неделя предстои българските граждани да гласуват във втория тур на изборите за президент и вицепрезидент. Той посочи:
„Благодарим Ви, че ни помогнахте в организацията на изборния процес. Много сме благодарни и на българските общности в чужбина, които имат голяма роля в организирането на вота. Те са и мост между нашите държави и допринасят за развитието на отношенията ни.“
За последните избори в чужбина са били разкрити 750 изборни секции в 68 държави, повече от които в Европа. Външният ни министър припомни, че МВнР многократно е предлагало промени в законодателството, така че вотът зад граница да бъде облекчен, включително евентуална възможност за гласуване по пощата. По време на срещата българският външен министър запозна посланиците на ЕС с позициите на България по темите от дневния ред на последното заседание на Съвет „Външни работи“ в Брюксел на 15 ноември 2021 година. Българската страна потвърди пълна солидарност с Полша, Литва и Латвия във връзка с критичната ситуация по границата с Беларус заради вълната от нелегални мигранти, предизвикана от режима в Минск.
По процеса на разширяване на ЕС към Западните Балкани външният ни министър потвърди последователната българска подкрепа, основана на принципа на собствените заслуги на всяка от страните кандидатки. По думите му отношенията на ЕС с региона не трябва да се изчерпват само с политиката на разширяване. В този контекст министър Стоев призова за засилено внимание и ангажимент към ситуацията в Босна и Херцеговина, по диалога Белград-Прищина и други тревожни развития. По отношение на началото на преговори за членство в ЕС на Република Северна Македония бяха подчертани усилията, които се полагат през последните месеци от българска страна да бъдат решени отворените въпроси със Скопие. В същото време продължава да няма какъвто и да било напредък по изпълнението на Договора за добросъседство.
Външният министър допълни, че българската страна все още очаква конкретни стъпки от съседите за изпълнение на поетите ангажименти, сред които за отказ от териториални и малцинствени претенции, преустановяване на езика на омразата срещу България, промяна на учебниците в Република Северна Македония при отчитане на нашата обща история, гарантиране на правата на гражданите с българско самосъзнание. Той коментира:
„Не виждаме напредък, защото няма политическа воля за решаване на тези въпроси. На фона на тази картина България не може да подкрепи провеждане на първа Междуправителствена конференция със Скопие. Настоящият проект на Преговорна рамка за присъединяване на РСМ също не отразява предложенията на българската страна и следователно България не може да я подкрепи.“
Министърът препотвърди последователната подкрепа на България за Албания, основана на собствените й заслуги. Стоев изрази очакване към страните от ЕС за солидарност, каквато България винаги е демонстрирала към своите европейски партньори. Призоваваме за управление на очакванията и реалистичен подход във връзка с изготвянето на предстоящите заключения по Разширяване на ЕС, което да позволи тяхното приемане.
По време на срещата външният министър подчерта голямото значение, което нашата страна отдава на Източно партньорство и държавите в региона. Декемврийската Среща на върха на Източното партньорство трябва да приеме амбициозна съвместна декларация, която да отразява напредъка на партньорите и да оформи стратегическата визия за бъдещето на Източното партньорство.
