Неотдавнашната присъда на индийски съд, която значително разширява правата на домакините върху имуществото на съпруга им, беше приветствана като положителен знак от защитниците на правата на жените, предава „BBC“.
На 21 юни Върховният съд на Мадрас – в южния щат Тамил Наду – постанови присъда по случай на домашен спор, който позволява на домакинята да има равен дял в имуществото на съпруга си. Експерти изтъкват, че това е първият път, когато индийски съд официално признава приноса на домакиня към доходите на съпруга. Те обаче посочват, че присъдата не е обвързваща за други щати, освен ако Върховният съд на страната не се произнесе по подобен начин в бъдеще.
За какво бе делото?
Става въпрос за двойка от Тамил Наду, която се е оженила през 1965 г. След 1982 г. съпругът се премества в Саудитска Арабия заради работа. Съпругата му, която остава в Индия и няма собствени доходи, купува няколко актива – недвижими имоти и бижута – с парите, които съпругът изпраща у дома. При завръщането си в Индия през 1994 г. мъжът твърди, че съпругата му се опитва да претендира за еднолична собственост върху всичките им имоти. Той също така твърди, че тя крие златните си бижута и иска да продаде актив, като даде пълномощно на лице, с което се твърди, че има връзка.
Спорът обхваща пет актива. Четири са имотите, закупени на името на жената, включително къща и земя. Петият транш включва златни кюлчета, бижута и сарита, подарени от мъжа на жена му.
През 1995 г. мъжът завежда дело пред първоинстанционния съд, за да претендира за собственост върху всичките пет актива – включително подаръците, които ѝ е дал и които ѝ принадлежат. Той твърди, че всички активи са закупени с негови пари и жената ги държи само от негово име като попечител. През 2007 г. мъжът умира и децата му поемат иска.
Как се произнесе съдът?
В присъдата си съдът казва, че съпругата е допринесла еднакво за придобиването на семейни активи, като е вършила домакинска работа. В становището става ясно, че „приносът, направен или от съпруга, като печели, или от съпругата, като служи и се грижи за семейството и децата“ би означавал, че „и двамата имат право еднакво на всичко, което са спечелили с общите си усилия“. Няма значение на чие име е закупен имотът – съпругът, който е гледал и се грижи за семейството, ще има право на равен дял в тях.
Съдът също така постановява, че домашният труд на жената е допринесъл косвено за печеленето на парите, които са позволили закупуването на активите, и че нейната работа е позволила на съпруга да бъде платено нает. Съпругата работи 24 часа в различни роли, включително тази на готвач, домашен лекар и домашен иконом, уточнява съдът. При отсъствието на задълженията на домакинята, съпругът ще трябва да плати за услугите, предоставени от тези роли. Съдът отбелязва:
„Извършвайки тези задачи, съпругата прави дома комфортна среда и нейният принос към семейството ѝ със сигурност това не е безценна работа, но това е работа, която се върши 24 часа без празници, което не може да бъде приравнено с това на работата на печелещ съпруг, който работи само 8 часа.“
Съдът добавя, че когато една жена се откаже от работата си след брака, това често води до неоправдани трудности, когато тя не притежава никакви активи.
„Въпреки че няма закон, който пряко или косвено признава приноса на домакинята, няма закон, който да забранява на съдиите да го признаят“, заключва съдебното решение.
Съдът използва тази аргументация, за да постанови, че три от петте актива принадлежат еднакво на съпруга и съпругата. По отношение на четвъртия актив, съдът постановява, че съпругата е единствен собственик, тъй като го е купила, като е заложила бижутата, които е получила по време на брака си, които са били нейна единствена собственост според индуисткото право. Що се отнася до петия пункт – подаръците – съпругът също е заявил собствеността върху тях, казвайки, че „не е купил същите по собствено желание, а само… за да изпълни желанията на съпругата“. Съдът отхвърли този аргумент.
Защо случилото се е хвалба?
Адвокатът по правата на жените Флавия Агнес нарече решението „много положителна присъда, защото признава домашния труд на жените“.
Малавика Райкотия, адвокат по семейни въпроси и собственост, сподели, че присъдата е „много важен крайъгълен камък“, такъв, който жените „се опитват да развият и пледират в различните си дела“.
Индийските съдии по-рано поставиха условна стойност на дохода на домакинята, за да присъдят обезщетение на семействата им при искове за пътнотранспортни произшествия, коментира Райкотия. Тя уточни, че в някои случаи тези суми варират между 5000 рупии (61 долара) и 9000 рупии (109,7 долара) на месец и са били фиксирани за работата на домакинята.
„Но това се превърна в числа, които не бяха достатъчно големи, за да станат значими“, смята тя и допълва:
„Това се явява първото смислено признание на правото на домакинята. Така че надеждата е, че присъдата може да има положително въздействие в бъдеще.“
„В Индия имаме „правило за начина на живот“ при бракоразводни дела“, обяснява още Райкотия.
„Докато размерът на издръжката и издръжката се грижи за начина на живот на една жена, тогава всички други искове стават безспорни.“
„Уставът също така не формулира конкретно собствеността на съпругата върху имуществото на съпруга, като признава нейния домашен труд, който му позволява да печели пари, за да купи актива“, признава Райкотия. По думите ѝ:
„Сега това решение, според мен, създава право върху актив извън това правило за начин на живот.“
Агнес обаче предупреждава, че други висши съдилища в страната все още могат да заемат противоречиви позиции.
„Трябва да се види как това право се пренася в последващи случаи“, казва Райкотия.
„Може да видим вариации в това как съдилищата избират да прилагат това право. Важното обаче е, че съдът ясно формулира смислената стойност на труда на домакинята.“
