Два различни тричленни състави на Върховния административен съд /ВАС/ са обявили за нищожни части от акта на Министерски съвет /МС/, свързан със санкциите по Закона „Магнитски“ по две административни дела. Те бяха образувани по жалби на Ирена Кръстева и на „Интернюз 98“ ООД със съдружници Елена Динева и „Нове интернал“ ЕООД, съобщиха от ведомството. Това са точките 1, 3 и 6 от Решение № 441 от 4 юни 2021 година на МС за предприемане на действия във връзка с наложените от САЩ санкции на български лица.
По делата, които са приключили на първа инстанция върховните магистрати са приели, че актът на МС е нищожен, тъй като е издаден при липсата на компетентност по смисъла на чл. 146, , т.1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и не е спазено изискването той да е издаден въз основа и да не противоречи на нормативен акт на ЕС, на Конституцията на България, на национален закон или на международен договор, ратифициран от страната ни.
В мотивите на решенията се приема, че глобалният закон „Магнитски“ би могъл да бъде основание за бързи и своевременни действия на националните власти, но при наличието на национален закон, какъвто в случая не е налице. Поради тази причина законът „Магнитски“ няма пряко приложение на територията на България.
Този проблем е бил предмет на разглеждане и от страна на ЕС. Пример в тази връзка е Делегиран регламент (ЕС) 2018/1100 на Комисията от 6 юни 2018 година за изменение на приложението към Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него.
Регламентът дава основание на съда да приеме, че държавите-членки на ЕС са задължени да не спазват законодателство с извънтериториално приложение, предвид, че ЕС не признава приложимостта и последиците му спрямо физически лица с местоживеене в общността, които са граждани на държава-членка, юридическите лица, учредени в общността и т.н. Това означава, че решение, постановено от орган на трета държава и основаващо се на разпоредбите на законодателството на тази трета държава с извънтериториално приложение, няма да бъде признато на територията на ЕС.
Освен при липса на компетентност, оспореното Решение № 441 на Министерския съвет е прието и при очевидно нарушение на правото на защита на лицата, доколкото при или след включването им в списъците, на последните не е предоставена никаква информация.
Актът на МС и последващо изготвените списъци към него не предвиждат процедура за уведомяване за фактите и обстоятелствата, които обосновават включването на имената на заинтересованите лица в списъците. Няма и процедура за изслушване на засегнатите. Липсват данни, които позволяват и да се приеме, че МС е информирал жалбоподателите за приетите срещу тях факти и обстоятелства, обосноваващи първоначалното включване на имената им в списъците и налагането на предвидените от него ограничителни мерки.
Следвайки подхода на Съда в Люксембург съставите на ВАС считат, че действително приемането на мерки от подобен род следва да бъде изненадващо и те да се прилагат незабавно, но те трябва да бъдат отново в контекста на правото на съюза. В този смисъл е и Решение по дело Chahal с/у Обединено кралство от 15 ноември 1996 година на Европейски съд по правата на човека.
Съдът на ЕС изрично подчертава, че намеса в основни права може да е легитимна, но следва да бъде пропорционална, т.е. при спазване правото на защита, правото на участие и информираност на лицата за мерките, които ще се вземат спрямо тях и на какви основания.
Решенията и по двете административни дела – № 8112 от 2021 година и № 6774 от 2021 година могат да бъдат обжалвани пред петчленни състави на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им на страните. Върховните магистрати приемат за недопустими жалбите срещу точки 3, 4 и 5 от Решение № 441, тъй като те имат характер на вътрешно служебен акт, който не подлежи на обжалване.
Във ВАС са образувани общо 62 дела по жалби на засегнати лица от мерките по закона „Магнитски“.
