Петчленен състав на Върховния административен съд остави в сила решение на тричленен състав, с което е отменена разпоредбата на § 7 от Преходните и заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-919 от 13 юли 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на служителите по Закона за Министерството на вътрешните работи.
Касационният състав намира жалбата за неоснователна поради допуснати съществени процесуални нарушения на админиистративнопроизводствените правила за приемане на акта. Съдът приема, че липсват мотиви като основание за законосъобразността на оспорения нормативен административен акт.
Като причина за приемането на нормативния административен акт е посочено правното основание на чл. 1, ал. 5, т. 6.2.1. от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България /ЗИДЗДБРБ/ за 2022 г., обн. ДВ, бр. 52/2022 г.
С одобряването на допълнителни разходи в размер на 175 млн. лева по бюджета на МВР за 2022 г. се осигурява увеличение с 20 на сто на основните възнаграждения на фактически заетите служители и изплащане на обезщетения на персонала, считано от 01.07.2022 г. С наредбата се предвижда и увеличение за фактически заетите служители, включително и тези със средно образование, чиито правоотношения са преобразувани съгласно § 70, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), но с до 20 на сто.
От мотивите не става ясно как е достигнато до извода, че увеличението по отношение на служителите, посочени в оспорената понастоящем разпоредба на § 7 от Преходни и заключителни разпоредби /ПЗ/, следва да бъде с до 20 на сто.
Върховните магистрати приемат, че липсва обосновка защо за определена категория служители увеличението е с 20 на сто, а за друга категория служители с до 20 на сто. Не става ясно как е достигнато до извода, че увеличението по отношение на служителите, посочени в оспорената понастоящем разпоредба на § 7 от ПЗР, следва да бъде с до 20 на сто. Липсата на мотивираност нарушава разпоредбите на Закон за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, както и чл. 28, ал. 2 от Закон за нормативните актове /ЗНА/. Петчленният състав приема, че посоченото нарушение е съществено и налага отмяна на оспорената разпоредба.
Настоящият касационен състав преценява като правилен извода на тричленния състав на съда, че разпоредбата на § 6 от ПЗР изисква точното прилагане на чл. 1, ал. 5, т. 6.2.1. ЗИДЗДБРБ за 2022 г. Според нея размерът на заплатата за длъжност на лицата, работещи по трудови правоотношения, трябва да се прилага и за лицата, чиито правоотношения са преобразувани в трудови на основание § 70, ал. 1 ПЗР ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.). Определените в Приложение 3 максимални размери на заплатите за длъжност следва да позволяват това увеличение, за да бъде спазено изискването на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-919 от 2017 г.
С увеличението на основните месечни възнаграждения на държавните служители в МВР и на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудови правоотношения в него с 20 на сто, се осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, съгласно чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр.
По така изложените съображения оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Решението по административно дело № 5861 от 2024 г. е окончателно.
Позиция на „Напоителни системи“ пред Искра.бг относно водоснабдяване от язовирите
