На 1 януари източноправославната църква отбелязва Васильовден, празник, посветен на паметта на Св. Василий Велики – един от най-видните философи и богослови на ранното християнство. Васильовден, наричан още Сурваки, съчетава християнските ценности и древни български обичаи, които символизират здраве, благополучие и плодородие.
Една от най-разпознаваемите традиции на Васильовден е сурвакането. На този ден групи от деца и младежи, наречени сурвакари, обикалят домовете на хората, носейки украсени дрянови пръчки – дряновици. Те леко потупват стопаните по гърба, като изричат благословии за здраве, щастие и успешна година.
Дряновиците, украсявани с пуканки, сушени плодове и цветни вълнени конци, символизират изобилие и дълголетие. В някои региони вместо дряновица се използват клони от круша. В замяна на благословиите, сурвакарите получават дарове като орехи, плодове, кравайчета или пари.
Вечерта срещу Васильовден семействата се събират около празничната трапеза, а централно място заема баницата с късмети. Тази баница се приготвя от точени кори, сирене и специални късмети, направени от дрянови пъпки. В нея задължително се поставя и пара, която носи щастие и успех на този, който я намери.
По традиция най-възрастният член на семейството завърта баницата, за да определи късметите на всички присъстващи. Дряновото дърво, което е символ на здравина и издръжливост, се счита за свещено в българската народна култура.
Освен религиозно значение, Васильовден е празник, изпълнен с традиции, които събират семейството и приятелите около надеждата за по-добра година. Името Васил, което означава „царствен“, се свързва с честта да носиш името на Св. Василий Велики.
Васильовден е празник, който съчетава българските традиции с духа на новото начало. Независимо дали става дума за сурвакане, баницата с късмети или празничната трапеза, този ден е символ на сплотеност, здраве и благополучие. Отдайте почит на традициите и споделете радостта от празника със семейството и близките си!
