В свръхстерилна стая в охраняван завод в Канзас Сити техници от американското правителство ремонтират ядрените бойни глави на страната, пише „Асошиейтед прес“. Работата е трудна: Всяка бойна глава има хиляди пружини, зъбни колела и медни контакти, които трябва да работят заедно, за да предизвикат ядрен взрив.
На 800 мили оттам, в Ню Мексико, работниците в хранилище със стоманени стени имат също толкова деликатна задача. Носейки радиационни монитори, предпазни очила и седем слоя ръкавици, те тренират оформянето на новите плутониеви ядра на бойните глави – на ръка.
А в базите за ядрени оръжия в цялата страна войници на 17-годишна възраст поддържат в изправност 50-годишните бойни глави, докато бъдат готови нови. Една драскотина върху полирания черен конус на бойна глава може да отклони бомбата от курса.
„Асошиейтед прес“ получи рядък достъп до ключови части от строго секретната верига за ядрени доставки и наблюдава как техници и инженери се справят с трудната задача да поддържат остаряващия ядрен арсенал. На тези работници им предстои да бъдат много по-натоварени. През следващите 10 години САЩ ще похарчат повече от 750 млрд. долара за подмяна на почти всички компоненти на ядрената си отбрана, включително нови бомбардировачи „стелт“, подводници и междуконтинентални балистични ракети с наземно базиране в рамките на най-амбициозните усилия в областта на ядрените оръжия на страната след проекта „Манхатън“.
Вече почти осем десетилетия не е изстрелвано ядрено оръжие по време на война. Но военните лидери предупреждават, че този мир може да не продължи дълго. Те казват, че САЩ са навлезли в неспокойна ера на глобални заплахи, която включва натрупване на ядрени оръжия от страна на Китай и повтарящи се заплахи от страна на Русия да използва ядрена бомба в Украйна. Те казват, че остарелите американски оръжия трябва да бъдат подменени, за да се гарантира, че те работят.
„Това, което искаме да направим, е да запазим начина си на живот, без да водим големи войни“, заяви Марвин Адамс, директор на оръжейните програми в Министерството на енергетиката.
„Нищо в нашия инструментариум не работи за възпиране на агресорите, ако нямаме тази основа на ядреното възпиране.“
По силата на договор САЩ поддържат 1550 активни ядрени бойни глави и правителството планира да модернизира всички тях. В същото време техниците, учените и военните ракетни екипажи трябва да гарантират, че по-старите оръжия ще продължат да работят, докато бъдат инсталирани новите.
Това означава, че тези техници и военнослужещи ще бъдат много по-натоварени.
Проектът е толкова амбициозен, че наблюдатели предупреждават, че правителството може да не постигне целите си. Програмата предизвика критики и от страна на защитниците на неразпространението на оръжия и експертите, които твърдят, че настоящият арсенал, макар и остарял, е достатъчен, за да отговори на нуждите на САЩ. Те твърдят, че модернизацията му ще бъде скъпа.
„Ще им бъде изключително трудно да спазят тези срокове“, признава Дарил Кимбал, изпълнителен директор на Асоциацията за контрол на въоръженията, непартийна група, която се занимава с контрола на ядрените и конвенционалните оръжия. Той уточнява:
„И разходите ще се увеличат.“
Той предупреди, че мащабните подобрения могат да имат и нежелателен ефект – да подтикнат Русия и Китай да подобрят и разширят арсеналите си.
Къде започва?
Сърцевината на всяка ядрена бойна глава е куха, кълбовидна плутониева яма, направена от инженери в лабораторията на Министерството на енергетиката в Лос Аламос, Ню Мексико, родното място на атомната бомба. Много от сега използваните ями са от 70-те и 80-те години на миналия век. Това може да бъде проблематично, тъй като учените все още не разбират много от процесите на стареене на плутония.
Ключовият радиоактивен атом в плутониевата яма има период на полуразпад от 24 000 години, т.е. времето, за което ще се разпаднат приблизително половината от наличните радиоактивни атоми. Това предполага, че оръжието ще бъде жизнеспособно още дълги години. Но разпадът на плутония все още е достатъчен, за да предизвика безпокойство, че може да повлияе на начина, по който се взривява ямата.
През 90-те години президентът Джордж Буш подписа заповед за забрана на подземните ядрени опити и оттогава САЩ не са взривявали ями, за да актуализират данните за тяхното разграждане. Когато бяха извършени последните тестове, те предоставиха данни за ями, които бяха най-много на около две десетилетия. Това поколение ями вече е надхвърлило 50 години.
Боб Уебстър, заместник-директор по оръжията в Лос Аламос, заяви, че учените разчитат на компютърни модели, за да определят колко добре могат да работят такива стари ями, но той уточни:
„Всичко, което правим, е екстраполация.“
Тази несигурност е накарала отдела да възобнови производството на ями. САЩ вече не произвеждат изкуствен плутоний. Вместо това старият плутоний се преработва в нови ями.
Тази задача се изпълнява в PF-4, строго секретна сграда в Лос Аламос, която е заобиколена от слоеве въоръжена охрана, тежки стоманени врати и радиационни монитори. Вътре работниците боравят с плутония в стоманени боксове с ръкавици, които им позволяват да почистват и обработват плутония, без да бъдат изложени на смъртоносна радиация.
В последните етапи на производство самотна служителка в трезора взема почти завършената яма в двете си ръце с ръкавици и я оформя в окончателната ѝ форма.
„Нещата трябва да пасват по определен начин и всичко става чрез докосване, чрез усещане“, заяви служителката на Лос Аламос, която „Асошиейтед прес“ се съгласи да не назовава, защото тя е една от шепата хора в САЩ и единствената жена, която изпълнява тази чувствителна задача.
През последните 10 години техниците практикуват върху „тестови“ ями, които не са готови за складиране. САЩ планират да рециклират напълно първата си яма, готова за оръжия, следващата година – и бързо да увеличат годишното производство до 80 нови ями.
Уморителната и опасна работа накара правителствен наблюдател да изрази съмнения дали правителството на САЩ може да постигне тази цел.
„Съединените щати не са произвеждали редовно плутониеви ями от 1989 г.“, отбелязва Службата за отчетност на правителството в доклад от януари 2023 г., добавяйки, че Националната администрация за ядрена сигурност на Министерството на енергетиката е предоставила „ограничена увереност, че ще бъде в състояние да произведе достатъчен брой ями“.
Уебстър е в Лос Аламос, откакто Роналд Рейгън беше президент. Той има възможността да се пенсионира преди години, но остава да пази първите нови плутониеви ями до производството. Лабораторията започва да се чувства малко като през 80-те години на миналия век, по време на Студената война, признава той. Учените от Лос Аламос водят интензивни дискусии относно дизайна на оръжията – колко може да тежи всяко от тях, експлозивността на удара и колко далеч трябва да достигне. Уебстър е категоричен:
„Имаме нужда нашата нация отново да прави ями. Просто трябва да можем да направим това.“
Бойната глава и ръчния часовник
Завършените ями са защитени и детонирани от външен слой бойна глава, който е изграден в Кампуса за национална сигурност на Министерството на енергетиката в Канзас Сити. Вътре в тази триетажна фабрика без прозорци работници възстановяват и тестват тези части на бойните глави – работа, която според държавен надзорен орган изисква „много прецизно производство според точни спецификации“.
Във всяка бойна глава има хиляди малки части, така че стабилните ръце са ключови. Ето защо техниците преминават през оценка на уменията, която включва разглобяване и сглобяване на механичен ръчен часовник. Ето какво разказа за процеса Моли Хадфийлд, говорител на завода в Канзас Сити:
„Всичко се прави под микроскоп с пинсети. Или има успеваемост, или не. Или часовникът работи, или не работи.“
Тази фабрика щеше да е натоварена, дори и да не беше в ход основен ремонт. Всички бойни глави имат изисквания за редовна поддръжка. Пластмасата им остарява, а металните зъбни колела и кабелите са отслабени от годините и от излагането на радиация.
Фабриката също така работи върху бойни глави за B-21 Raider, футуристичен стелт бомбардировач, като същевременно поддържа и Sentinel, нова междуконтинентална балистична ракета и бойни глави за нов клас подводници.
„Полагат се огромни усилия за модернизация“, твърди Ерик Уолърман, който управлява комплекса в Канзас Сити за Министерството на енергетиката чрез федералния му договор с Honeywell. Той допълва:
„Ако ще актуализирате системите за доставка, тогава ще актуализирате и бойните глави в ракетите и бомбите, които са с тях.“
За да отговорят на търсенето както за поддръжка, така и за модернизация, за съоръженията започнаха да се наемат много хора. Заводът в Канзас Сити има 6700 служители, скок от 40% от 2018 г., с планове за добавяне на още няколкостотин. Лабораторията в Лос Аламос е добавила повече от 4000 служители за същия период от време.
Стари ракети, млади войски
Ядреният арсенал на САЩ разкрива възрастта си всеки път, когато войските фиксират ракета. Това може да се случи най-често два пъти седмично, но само ако еднакво старите инструменти или камионът, превозващ инструментите, или камионът, необходим за транспортиране на самата ракета, също не са повредени, което често се случва.
Ето защо летец 1-ви клас Джонатан Марс влачеше втори 225-фунтов алуминиев теглич зад себе си към бетонен силоз насред огромната земеделска земя в Монтана в един горещ следобед. 21-годишният Марс и други летци използваха теглич и гаечни ключове с размерите на човешки бедрени кости, за да изместят 110-тонната взривна врата на силоза Bravo-9. Под покритието му от цимент и стомана имаше ядрена ракета с тежест от 70 000 паунда (31 тона); върхът на бойната глава на ракетата трябваше да бъде изваден и транспортиран с камион до базата за работа.
Само дето взривната врата не помръдна. Първият 225-фунтов теглич или муле, както го наричат войските, не можа да генерира необходимата мощност, за да дръпне вратата. След като прикрепиха второ „муле“, Марс и другият летец успяха да издърпат вратата, освобождавайки десетки мишки.
След това специалистите по поддръжката откачиха бойната глава от ракетата и я поставиха в специализиран камион. Последва ескортирането ѝ от силите за сигурност на военновъздушните сили обратно до строго охраняван хангар във военновъздушната база Малмстрьом в Монтана.
Марс и другите млади летци – известни като екип по поддръжката – са внимателно наблюдавани, докато боравят с ядрени оръжия, увериха представители на военновъздушните сили на САЩ. Старши сержант Андрю Захм, който е началник на групата за поддръжка във военновъздушната база F.E. Warren, уточни:
„Ако надуя недостатъчно баскетболна топка във фитнеса, никой няма да го е грижа. Обаче ако съм направил нещо с едно от тези оръжия, президентът ще разбере за това след 45 минути.“
Работното натоварване вече е предизвикателство за тези войски и няма много начини да се предотврати този процес.
Докато управляваните от частния сектор заводи в Лос Аламос и Канзас Сити са наели персонал, за да посрещнат нарастващото натоварване, военните се борят да запълнят работни места и да задържат опитни техници. Вместо това военните трябва да направят повече с по-малко служители и за много по-малко пари, отколкото тези войски биха могли да направят като държавни изпълнители. Захм коментира:
„След като веднъж сте показали на щабен сержант, че могат да се направят 80 000 долара в частния сектор, разбира се, че той ще поиска да ги изкара.“
Хора като Захм са рядкост. Въпреки че мнозина са се пенсионирали или са напуснали частната индустрия, той е останал, за да продължи да служи на ядрената мисия на военните. Тъй като САЩ са толкова близо до първото си ново оръжие, той е воден от желание да го доведе докрай и да види резултата. Мъжът споделя:
„За 21 години никога не съм виждал нещо ново. Искам да видя новите неща.“
