Настъпи голям ден за френската гимназистка Елиза Фарес. На 17 години тя участва в първия си протест, пише „Асошиейтед прес“.
В страна, която научи света на властта на хората със своята революция от 1789 г. – и страна, която отново кипи от гняв срещу своите лидери – преминаването от страничен наблюдател в демонстрант е стар ритуал на поколения. Фарес изглежда едновременно развълнувана и нервна, докато се готви да протестира по улиците на Париж, където хората от векове по подобен начин се противопоставят на властта и заявяват: „Не!“
Двама приятели, не по-възрастни от 18, но вече протестиращи ветерани, чиито родители са ги водили на демонстрации, когато са били малки, показват на Фарес въжетата. Те са приготвили капки за очи и противогази, в случай че полицията използва сълзотворен газ – както правят многократно през последните седмици.
„Французите са известни с това, че се борят и ние ще се борим“, казва един от приятелите, Колин Марионо, също на 17 години и продължава:
„Майка ми ходи на много демонстрации… Тя казва, че ако имаш какво да кажеш, трябва да протестираш .”
За френския президент Еманюел Макрон изражението на решителност върху младите им лица само предвещава задълбочаване на кризата. Неговото правителство разпали буря от гняв с непопулярните пенсионни реформи, които той прокара през парламента и които най-вече повишават законовата възраст за пенсиониране от 62 на 64 години. Яростни не само от перспективата да работят по-дълго, но и от начина, по който Макрон го наложи, опонентите му преминаха към режим на пълно неподчинение. Те редовно стачкуват, демонстрират и заплашват да направят втория му и последен президентски мандат още по-труден от първия. Той също беше разтърсен от месеци на протести – често насилствени – от така наречените активисти на жълтите жилетки срещу социалната несправедливост.
Фарес, протестиращата за първи път, признава, че майка ѝ е била против излизането на момичето на улицата, но сега е дала благословията си. Тийнейджърката споделя:
„Тя каза, че ако искам да се боря, няма да ме спре.“
Критиците обвиняват Макрон, че ефективно управлява с укази, оприличавайки го на кралете на Франция от древността. Управлението им завършва зле: по време на Френската революция крал Луи XVI завършва на гилотината. Няма опасност това да се случи с Макрон. Но куцукащ в парламента и оспорван по улиците, отрупани с вонящ боклук, несъбран от стачкуващи работници, той отново получава тежък урок за властта на френския народ. Прясно надраскани лозунги в Париж споменават 1789 г.
Макрон толкова драстично загуби инициативата, че беше принуден да отложи за неопределено време планираното държавно посещение тази седмица на крал Чарлз III. Германия, а не Франция, сега ще получи честта да бъде първият отвъдморски съюзник, който ще приеме Чарлз като монарх.
Моментът на обиколката на Чарлз във Франция щеше да съвпадне с нов кръг от стачки и демонстрации, планирани за вторник, които отново вероятно ще мобилизират стотици хиляди протестиращи. Макрон смята, че кралското посещение вероятно би станало тяхна цел, което рискува да създаде „отвратителна ситуация“.
Окуражено от тази победа, протестното движение продължава и набира нови привърженици, сред които някои толкова млади, че ще минат много десетилетия, преди да бъдат пряко засегнати от изместването на възрастта за пенсиониране. Тяхното участие е тревожно развитие за Макрон, защото предполага, че протестите се развиват, разширявайки се от опасенията за работното място и пенсионирането до по-общо неразположение с президента и неговото управление.
Насилието също се засилва. Полицията и екоактивисти водеха ожесточени битки през уикенда в селските райони на Западна Франция, което доведе до десетки ранени. Полицаи изстреляха повече от 4000 несмъртоносни разпръскващи гранати, за да отблъснат стотици протестиращи, които хвърляха камъни, мощни фойерверки и бензинови бомби върху полицейските линии.
„Гневът и възмущението“, казва бившият президент Франсоа Оланд, предшественикът на Макрон, „са на ниво, което рядко съм виждал“.
За Фарес, чиято първа демонстрация беше мирен протест в Париж този уикенд, преливащата капка беше решението на Макрон да не позволи на законодателите да гласуват пенсионната му реформа, защото не беше сигурен, че ще спечели мнозинство за нея. Вместо това той нареди на своя министър-председател да заобиколи парламента, като използва специална конституционна власт, за да прокара законопроекта. Това беше 11-ият път, когато премиерът Елизабет Борн трябваше да прибегне до т. нар. член 49.3 правомощия само за 10 месеца – красноречив знак за крехкостта на Макрон, откакто той загуби парламентарното си мнозинство на изборите през юни миналата година. Фарес коментира:
„Това е атака срещу демокрацията. Това ме подразни твърде много.“
Нейната приятелка 18-годишната Луна Десомес добави с надежда:
„Трябва да използваме движението, за да политизираме все повече млади хора.“
На 76-годишна възраст протестиращият ветеран Жилбер Льоблан е преживял всичко това и преди. Той е бил част от протеста на жълтите жилетки преди време. По думите му е участвал в повече от 220 от техните протести през първия мандат на Макрон, обединявайки се с вика, че бившият банкер е твърде про-бизнес и е „президент на богатите“.
Много преди това Льоблан си проби зъбите в началото на гражданските вълнения, които промениха Франция през май 1968 г. Той казва, че когато казва на изпълнени със страхопочитание млади протестиращи, че е „soixante-huitard“ – ветеран от 1968 г. – те „искат да си направят селфита с мен.” Тази зима мъжът си е спрял отоплението, вместо това е спестявал парите за влакове до столицата, за да може да протестира всеки уикенд, признава самият той. Льоблан споделя:
„Моят дядо, който се е сражавал в Първата световна война, получи военен медал. Той ще стане от гроба си, ако ме види да седя вкъщи, на дивана си, без да правя нищо.“
„Всичко, което получихме, беше с нашите сълзи и кръв.“
