Въвеждат нови изисквания за всички новопостроени сгради в България

От 1 януари 2028 година всички новопростроени сгради у нас, притежавани от публични органи, трябва да са с нулеви емисии. Две години по-късно изискването ще важи и за всички останали нови сгради. Това са част от правилата на Директивата на ЕС относно енергийните характеристики на сградите от тази година.

Тези цели могат да бъдат постигнати по няколко различни начина, като една от най-добрите възможности е тази за максимално оползотворяване на слънчевата енергия и въвеждане на ефективни термопомпи в сгради, проектирани като високо енергийно-ефективни.

Политиките на ЕС в областта на енергетиката и климата се актуализират почти ежемесечно. Целите стават все по-амбициозни, а техническите правила все по-задълбочени. Новата обвързваща цел за възобновяема енергия за 2030 г. е да се достигне най-малко 42.5%, като до края на 2018 г. тази цел беше 32%.

ЕК от своя страна показва, че действа последователно, като принципът “енергийна ефективност на първо място” остава водещ. Преработената Директива на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. за енергийните характеристики на сградите (“Директива 2024/1275”) утвърждава този принцип.

Тази Директива представлява стъпка напред от текущото изискване за “сгради с близко до нулево потребление на енергия” и се преминава към “сгради с нулеви емисии”.

Директивата определя сроковете, в които трябва да се постигат новите изисквания. Посочва и възможни начини и технологии, но оставя, разбира се, на държавите членки да развият конкретни правила, процедури, институционална подкрепа и контрол за осъществяване на изискванията. Би трябвало много от техническите изисквания да се приложат в нови строителни и технически норми.

Сградният сектор е изключително важен, защото около 35% от всички парникови емисии от сектор енергетика се дължат на него. На сградите се падат 40% от крайното потребление на енергия в ЕС. Според данни от Eurostat, около 50% от цялата консумирана енергия в ЕС се използва за отопление и охлаждане, а повече от 70% все още идват от фосилни горива (предимно природен газ). В жилищния сектор около 80% от крайното потребление на енергия се използва за отопление на помещения и вода.

Материалът е препечатан от „Климатека“ – отворена платформа за знание, която цели да направи науката за климата достъпна за всички. Автор на текста е Павлин Стоянов. 

Три апетитни локации в София държат най-високите цени на имоти в цялата страна