Точно преди да тръгне на училище в следобеда на 16 септември миналата година, деветгодишната Зин Нве Пхьо е била развълнувана, защото нейният чичо ѝ подарил нов чифт сандали. Тя му направила чаша кафе, обула сандалите и тръгнала към училището, което се намирало на 10 минути пеша от дома им в село Лет Ет Коне, разположено в централната част на Мианмар. Малко след това, чичо ѝ си спомня, че видял два хеликоптера да кръжат над селото. Изведнъж от тях започнало да се стреля. По това време Зин Нве Пхьо и съучениците ѝ тъкмо били пристигнали в училището и се били настанили в класните стаи, когато някой извикал, че самолетите се приближават към тях. Те започнали да бягат, за да се прикрият, ужасени и викащи за помощ, докато ракети и боеприпаси обстрелвали сградата на училището, пише „BBC“.
„Не знаехме какво да правим. Отначало не чух звука на хеликоптера, но после чух куршумите и бомбите, които удряха на територията на училището.“, разказва един от учителите, който е бил в класната стая, когато са започнали въздушните удари.
По-късно станало ясно, че хеликоптерите са от серията „Ми-35“, руско производство, наричани „летящи танкове“ или „крокодили“ заради зловещия си вид и защитната си броня. Те могат да пренасят на борда си огромен набор от оръжия, включително мощни скорострелни оръдия и капсули, които изстрелват множество ракети, които са опустошителни за хора, превозни средства и всичко по пътя си, освен най-здравите сгради.
През двете години, откакто военните сили в Мианмар свалиха от власт избраното от Аун Сан Су Чжи правителство, подобни въздушни удари се превърнаха в нова и смъртоносна тактика в гражданската война, която сега е в брутална безизходица в голяма част от страната и се води от военновъздушните сили, чийто капацитет през последните години се е увеличил до около 70 самолета, предимно руско и китайско производство. Трудно е да се прецени колко души са загинали при тези въздушни атаки, тъй като достъпът до голяма част от Мианмар вече е невъзможен, което прави истинските жертви на конфликта до голяма степен невидими за външния свят.
Екип на “BBC” е разговарял с очевидци, селяни и местни семейства в поредица от телефонни разговори, за да разбере повече подробности за атаката, насочена срещу училището. Според присъствали на ужаса след като военнослужещите приземили хеликоптерите наблизо, са влезли в сградата на училището, като някои от тях все още са стреляли. Тогава те наредили на оцелелите да излязат и да седнат на земята. Предупредили ги да не вдигат поглед нагоре, иначе ще бъдат убити. Военните започнали да ги разпитват дали знаят нещо за присъствието на опозиционни сили в селото.
По официални данни при атаката са загинали три деца. Едното е именно Зин Нве Пхьо. Другите са седемгодишната Су Яти Хлайнг и по-голямата ѝ сестра, които са били отглеждани от баба си. Родителите им, както много други в този регион, са заминали за Тайланд, за да търсят по-доходоносна работа. Има и голям брой тежко ранени, като някои от тях са останали без крайници. Сред тях е и Фоне Тай Зa, също на седем години, който плаче от болка. Военнослужещите са използвали торби за боклук, за да събират части от телата. Най-малко 12 ранени деца и учители са били натоварени на два камиона, завзети от военните, и откарани в най-близката болница в град Йе-У. Две от децата по-късно са починали. В полетата, които заобикалят селото, войниците са застреляли един тийнейджър и шестима възрастни.
Засега все още не е ясно защо армията се е насочила точно към злополучното село. Това е бедно село с около 3000 жители, повечето от които са земеделски производители на ориз и фъстъци. То е разположено сред кафявия пейзаж на сухата зона в централен Мианмар, където водата е оскъдна извън сезона на мусоните.
Говорител на военното правителство заяви след нападението над училището, че военните сили са отишли в селото, за да проверят твърденията за присъствие на бойци от съпротивата срещу преврата, както и че са попаднали под обстрел, идващ от училището. Този разказ е бил опроверган от всички очевидци, които са говорили публично пред чуждестранни медии. Военните сили не са представили доказателства за бунтовническа дейност в училището.
