Международният орган по морското дъно – органът на ООН, който регулира дъното на световния океан – се готви да поднови преговорите, които биха могли да отворят международното морско дъно за добив, включително за материали, които са критични за прехода към зелена енергия, съобщава „Асошиейтед прес“.
Дългите години преговори достигат критична точка, при която властите скоро ще трябва да започнат да приемат заявления за разрешителни за добив, добавяйки притеснения относно потенциалните въздействия върху слабо проучените морски екосистеми и местообитания в дълбокото море. Ето поглед върху това какво представлява дълбоководният добив, защо някои компании и държави кандидатстват за разрешителни за извършването му и защо активистите за опазване на околната среда изразяват загриженост.
Какво е дълбокоморски добив?
Дълбоководният добив включва премахване на минерални находища и метали от морското дъно на океана. Има три типа такъв добив: извличане на богати на находища полиметални конкреции от дъното на океана, добив на масивни сулфидни отлагания на морското дъно и отстраняване на кобалтови кори от скалите. Тези нодули, отлагания и кори съдържат материали като никел, редкоземни елементи, кобалт и други, които са необходими за батерии и други материали, използвани за извличане на възобновяема енергия, а също и за ежедневни технологии като мобилни телефони и компютри.
Инженерството и технологиите, използвани за дълбоководен добив, все още се развиват. Някои компании търсят да вакуумират материали от морското дъно с помощта на масивни помпи. Други разработват технология, базирана на изкуствен интелект, която ще научи дълбоководни роботи как да изтръгват възли от дъното. Някои търсят да използват модерни машини, които биха могли да добиват материали извън огромни подводни планини и вулкани. Компаниите и правителствата гледат на тях като на стратегически важни ресурси, които ще са необходими, тъй като резервите на сушата са изчерпани и търсенето продължава да нараства.
Как се контролира дълбокоморския добив?
Държавите управляват своята собствена морска територия и изключителни икономически зони, докато откритото море и международното океанско дъно се управляват от Конвенцията на ООН за морското право. Счита се, че се прилага за държавите, независимо дали са го подписали или ратифицирали. Съгласно договора морското дъно и неговите минерални ресурси се считат за „общо наследство на човечеството“, което трябва да се управлява по начин, който защитава интересите на човечеството чрез споделяне на икономически ползи, подкрепа за морски научни изследвания и защита на морската среда.
Минните компании, които се интересуват от дълбоководна експлоатация, си партнират с държави, за да им помогнат да получат лицензи за проучване.
Досега са издадени повече от 30 лиценза за проучване, като дейността е фокусирана най-вече в зона, наречена Clarion-Clipperton Fracture Zone, която се простира на 1,7 милиона квадратни мили (4,5 милиона квадратни километра) между Хавай и Мексико.
Защо има натиск върху ISA да установи регулации сега?
През 2021 г. тихоокеанската островна държава Науру — в партньорство с минната компания Nauru Ocean Resources Inc., изцяло притежавано дъщерно дружество на базираната в Канада The Metals Company — кандидатства пред ISA за експлоатиране на минерали в определен дълбоководен район. Това задейства клауза от договора на ООН, която изисква ISA да завърши разпоредбите, уреждащи дълбоководната експлоатация до юли 2023 г. Ако не бъдат финализирани разпоредби, Науру може да подаде заявление за извършване на добив без никакви управляващи разпоредби.
Други държави и частни компании могат да започнат да кандидатстват за временни лицензи, ако органът на ООН не успее да одобри набор от правила и разпоредби до 9 юли. Експерти изтъкват, че това е различно, тъй като процесът вероятно ще отнеме няколко години.
Какви са опасностите за околната среда?
Само малка част от дълбокото морско дъно е проучена и природозащитниците се притесняват, че екосистемите ще бъдат увредени от добива, особено без никакви екологични протоколи.
Щетите от добива могат да включват шум, вибрации и светлинно замърсяване, както и възможни течове и разливи на горива и други химикали, използвани в процеса на добив.
Седиментните струи от някои минни процеси са основен проблем. След като ценните материали бъдат извлечени, струите от утайка понякога се изпомпват обратно в морето. Това може да навреди на филтриращите видове като корали и гъби и може да задуши или по друг начин да попречи на някои същества.
Пълният обхват на последиците за дълбоководните екосистеми не е ясен, но учените предупредиха, че загубата на биоразнообразие е неизбежна и потенциално необратима. Кристофър Кели, биолог с изследователски опит в дълбоководна екология, коментира:
„Непрекъснато откриваме нови неща и е малко преждевременно да започнем да копаем в дълбокото море, след като наистина не разбираме биологията, околната среда, екосистемите или нещо друго.“
Какво следва?
Правната и техническата комисия на ISA, която наблюдава разработването на разпоредби за дълбоководен добив, ще се срещне в началото на юли, за да обсъди проекта на кодекс за добив, който все още предстои да бъде изготвен.
Най-рано добивът съгласно разпоредбите на ISA може да започне през 2026 г. Заявленията за добив трябва да бъдат разгледани и трябва да се извършат оценки на въздействието върху околната среда.
Междувременно някои компании – като Google, Samsung, BMW и други – подкрепиха призива на Световния фонд за дивата природа да обещаят да избягват използването на минерали, които са добивани от океаните на планетата. Повече от дузина страни – включително Франция, Германия и няколко тихоокеански островни нации – официално призоваха за забрана, пауза или мораториум върху дълбоководния добив поне докато не бъдат въведени предпазни мерки за околната среда, въпреки че не е ясно колко други страни подкрепят подобен добив. Други страни, като Норвегия, предлагат да отворят своите води за добив.
