Звукът от децата и музиката отекнаха в тесен коридор на мазето в Израел, докато те се катереха в басейн с топки, катереха се по фитнес зала в джунглата, дъвчеха пуканки и се смееха, предава „Асошиейтед прес“. Атмосферата внезапно се промени в онази събота миналия месец, когато най-малко дузина религиозни мъже се появиха и блокираха входа, обвинявайки закритата детска площадка, че осквернява еврейския шабат с отварянето си за работа. Гневни родители се изправиха срещу тях, избухнаха сбивания и за миг центърът на този смесен град се превърна в символ на възпламенителна точка на по-голяма битка между светски и религиозни евреи в Израел. Ципи Брайер Шараби, 38-годишна майка, заключи:
„Мисля, че това отразява какво се случва в страната.“
Тя сподели, че е била нападната и хвърлена на земята по време на инцидента на 20 май и изтъкна:
„Искам децата ми да живеят така, както решат да живеят. Не искам някой да им казва как трябва да се хранят, как трябва да се обличат, какво трябва да правят на Шабат.“
Подобни инциденти отдавна нарушават слабия баланс между общностите. Но с ултраортодоксалните партии, които сега притежават безпрецедентна власт в новото правителство на Израел – и играят ключова роля в спорния план за преразглеждане на правната система – те засилват опасенията сред светските израелци, че характерът и бъдещето на тяхната страна са под заплаха.
Благодарение на свръхнатовареното си политическо влияние общността на хареди спечели огромни бюджети, които според критиците ще укрепят нейния изолиран начин на живот и ще отслабят икономическите перспективи на Израел, тъй като ултраортодоксалното население се разраства. Брайер Шараби, светски израелец, чийто лакът е счупен в сбиването, споделя:
„Имаме две деца. Имат 10 деца. В крайна сметка те ще бъдат мнозинството тук.“
Той попита:
„Какво ще се случи с това място, след като имат мнозинство?“
Ултраортодоксалните в Израел, известни като харедим, съставляват 13% от 9,7-милионното население на страната. Затворената общност отдавна е в противоречие със светското мнозинство, сблъсквайки се относно военната служба, интеграцията им в работната сила и основните принципи, които ръководят живота им. Евреите хареди в Израел също растат по-бързо от всяка друга група, с около 4% годишно.
Множеството различия между религиозните и светските евреи дразнят страната през 75-те години. При правителството на премиера Бенямин Нетаняху усещането сред светските израелци се изостри, че начинът им на живот може да има срок на годност.
Междувременно Нетаняху отхвърля подобни критики, като казва, че ултраортодоксалните са израелски граждани, които заслужават финансиране и че той работи за интегрирането им в работната сила.
Ултраортодоксалните живеят предимно в отделни градове и градски квартали и за разлика от повечето светски евреи, повечето не са викнати в армията съгласно стара от десетилетия система за изключения, която им позволява вместо това да изучават религиозни текстове. Мнозина продължават да изучават религия дори в зряла възраст и не работят, живеят от държавни изплащания и стържат по нервите на плащащата данъци средна класа в страната.
Ултраортодоксалните училища масово не преподават основна учебна програма по математика или английски език. Експертите казват, че това им дава малко умения, за да навлязат в света на труда, създавайки рецепта за бедност и повишена зависимост от държавна помощ с нарастването на населението.
Ултраортодоксалните изтъкват, че въпреки това децата им заслужават солидно държавно финансиране за образование и че техните иначе изолирани общности защитават вековен начин на живот. Техните лидери също казват, че допринасят за икономиката, като плащат значителни суми данък върху продажбите на потребителски покупки за техните големи семейства.
Yinon Azulai, депутат от ултраортодоксалната партия Shas, миналия месец в реч в парламента осъди това, което той нарече „дивото подстрекателство, което бушува тези дни и тича по улиците на безпочвена омраза към ултраортодоксалната общност“, след като популярен телевизионен водещ нарече общността „кръвопийци“. В залата на Конгреса той обяви:
„Нямам намерение да се извинявам, че съм харедим.“
Гилад Малах, директор на програмата за ултраортодоксални в Израел в Израелския институт за демокрация, мозъчен тръст, коментира, че големият бюджет е част от по-широка тенденция, показваща, че общността не се интегрира с по-голямото общество в страната.
„През последните няколко години имаме все повече признаци, че този процес не е достатъчно силен“, подчерта той и попита:
„Хората се питат каква е посоката, в която върви (израелската) държава?“
Дан Бен-Дейвид, икономист, който отдавна критикува това, което според него е преференциалното третиране на ултраортодоксалните, каза, че щедрите субсидии и политическата власт дават бегла представа за бъдещето на Израел.
„Не минава ден, в който да не сме наводнени с ясна картина за това какъв ще бъде животът под ултраортодоксалното мнозинство“, смята Бен-Дейвид, президент на Института Шореш за социоикономически изследвания към университета в Тел Авив. По думите му:
„Нивото на напрежението е много по-високо.“
Десетките милиони долари под формата на финансови дарения, приети в последния бюджет миналия месец, вбесиха светските израелци. Седмичните протести срещу промените в закона понякога възприемат антирелигиозни теми, особено преди определения от съда 31 юли краен срок за Нетаняху да представи нов закон за решаване на въпроса с ултраортодоксалните набори. Не е ясно дали предложен законопроект ще мине законов преглед. Той не се стреми да призове повече ултраортодоксални мъже в армията, а вместо това ще ги убеди да се присъединят към работната сила по-рано.
Хаосът в центъра за игри в Хариш, смесен светски и религиозен град, направи новини, докато други признаци на безпокойство кипяха. През май, когато певицата Ноа Кирел спечели трето място на конкурса за песен на Евровизия, израелците празнуваха широко. Но влиятелен ултраортодоксален член на коалицията на Нетаняху, Моше Гафни, повдигна името ѝ и спомена нейния разголен костюм по време на дебат за бюджета. Гафни, председател на финансовата комисия, коментира:
„Аз също бих ѝ дарил някои дрехи, за да може да има някои.“
Кирел е цитиран в израелски медии, че всеки има право на мнение.
Миналия месец последваха възмущение и заплахи за бойкот, когато в социалните медии се появиха снимки на лилави стикери, покриващи лицата на жени върху продукти на аптека във водеща аптека в харедимския град Бней Брак. Някои ултраортодоксални смятат изображенията на жени за нескромни, а хареди медиите често изтриват изображенията на жени от новинарските снимки. По-късно аптеката спря да прикрива снимките на жени.
Ултраортодоксалните евреи бойкотираха пекарна, след като един от нейните ръководители, бивш министър в правителството, подкрепи протестите срещу основната реформа на съдебната система.
Само преди няколко години Хариш беше популяризиран като модел на съжителство между неговите светски и религиозни жители. Сега това изглежда като самозалъгване, тъй като страна, отдавна свикнала да влиза в конфликт с външните си съседи, се сблъсква с безпрецедентни вътрешни разделения.
„Това е между евреи, това е иронията“, твърди съпругът на Брайер Шараби, 39-годишният Авшалом, в интервю пред центъра за игри.
„Това, което се случва сега, изглежда ново.“
