ПП „Възраждане“ внесе законопроект за изменение и допълнение на Закона за личната помощ, което е само първа стъпка към реализиране на адекватна политика към хората с увреждания.
С настоящия закон от политическата организация се опитват да поправят дългогодишна несправедливост, при която хора с увреждания с над 90% ТЕЛК остават без асистентска помощ, докато излезе решение на ТЕЛК комисията за нуждата от такава. В законопроекта е заложено също така осигуряване на личен асистент през почивните и празнични дни, за да не остават без грижи, както се случва в момента, както и облекчаване административната тежест и ограничаване възможността за злоупотреби и домашно насилие.
В доклад на Националния статистически институт се казва, че почти половината от хората със силни ограничения (43,3%) живеят в риск от бедност в сравнение с 19.9% от хората без ограничения. Бедността и социалното изключване възпрепятстват хората да живеят достойно и да участват активно в социалния живот.
Очевидно е, че с получаваните от държавата 387,30 лв. на месец жизнените нужди на лицата с тежки и множествени увреждания няма как да бъдат посрещнати. Тоест, хората с над 90% увреждане получават „социална пенсия за инвалидност“, чийто размер е фиксиран под линията на бедност, което по „законен“ начин ги оставя напълно безпомощни по отношение осигуряване на чуждата помощ, когато в семейството бедността и нищетата са ежедневие. Социалната пенсия за инвалидност е недостатъчен доход за хората, които не са работоспособни и никога не са работили именно, защото са тотално зависими от помощта на семейството си, включително при приема на вода и храна.
Необходимите средства за осигуряване на възнаграждението на асистентите до 6 месеца до излизане на новото ТЕЛК решение за лицата-ползватели ще са до 7 000 000 лева допълнителни, са изчислили от „Възраждане“.
Около 80 000 000 лева пък са необходими за осигуряване на възнагражденията за втори личен асистент. Тези средства ще бъдат заплатени от бюджета на общините.
Паралелно с предложенията за промени в ЗЛП в подкрепа на най-уязвимите граждани с тежки и множество увреждания, трябва да се предприемат действия и за да се разграничи ясно експертната оценка за вид и степен на увреждане от оценката за работоспособност на освидетелстваното лице. Груба грешка е оценката за вид и степен на увреждане да се отъждествява с оценката на трайно намалената работоспособност.
