С голямо мнозинство днес в Народното събрание беше приет на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, внесен от народния представител Маргарита Махаева от „Възраждане“. Целта на този законопроект е да сложи край на злоупотребите, свързани с фиктивни адресни регистрации, които често са използвани за т.нар. изборен туризъм.
Маргарита Махаева обясни, че законопроектът има за цел да прекрати практиката на масова регистрация на лица, които нямат реална връзка с адреса, на който са регистрирани.
„Нашето предложение цели да сложи край на злоупотребите на лицата, които извършват фиктивни адресни регистрации, без реално да живеят на този адрес. Тази практика създава сериозни съмнения относно честността на изборите и компрометира резултатите им.“
Един от основните проблеми, които законопроектът цели да реши, е регистрирането на лица на невалидни адреси, като например поляни или ниви, където няма никакви жилищни постройки. Махаева подчерта, че тези регистрации често се допускат поради липсата на адекватен контрол и проверки от страна на администрацията.
„Предлагаме комисията, която извършва необходимата проверка, да посещава на място адреса, за да се увери, че мястото е реално и фактически обитавано“.
Законопроектът също така предвижда възможност за собствениците на недвижими имоти да изискват заличаване на адресната регистрация на лица, които вече не пребивават на техния адрес. Това важи както за бивши собственици на имоти, така и за бивши наематели или ползватели.
„Нашето предложение дава на собствениците тази възможност, за да се избегнат случаи, в които те не могат да се регистрират в собствения си имот.“.
С приемането на този законопроект, политическата организация цели да сложи край на изборния туризъм, който подкопава демократичните процеси в България. „Нека сложим край веднъж завинаги на така наречения изборен туризъм“, заяви още Махаева.
От „Възраждане“ изнесоха данни, че спекулациите с адресните регистрации са огромни. Най-фрапантният случай от страната е регистрирани 1093 души на един адрес в град Стамболийски. В Кюстендил над 700 македонци с двойно гражданство са били разпределени на два адреса. Собственикът на едната къща дори и представа си нямал, че 400 македонци и сърби живеят заедно с него на адреса му.
