Вече няма проверка на фактите за Meta. Как ще се променят медиите и търсенето на истината

„Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти“, написа преди четири десетилетия покойният нюйоркски сенатор Даниел Патрик Мойнихан, напомня „Асошиейтед прес“.

Това изглежда като по-просто време – особено когато вземете предвид решението на Meta да прекрати програмата за проверка на фактите в социалните медийни приложения Facebook, Instagram и Threads и какви могат да бъдат последствията за една индустрия, създадена да внася яснота и да търси самата истина.

Съобщението на основателя на Meta Марк Зукърбърг от тази седмица беше широко възприето в средите за проверка на новини като преклонение пред новоизбрания президент Доналд Тръмп, чийто първи мандат популяризира фразата „алтернативни факти“.

Meta заменя проверката на фактите със система за „бележки на общността“, напомняща на X, където зависи от потребителите да коригират дезинформацията в платформите ѝ. В известен смисъл това напомня за журналистиката на принципа „той каза – тя каза“ или за възгледа на някои модератори на политически дебати, че ролята на опонентите, а не на журналистите, трябва да бъде да посочват неверните факти. Това загатва и за нещо друго: идеята, че най-силните гласове и най-добре разказаните истории могат да спечелят.

Моментът е кръстопът за индустрията за проверка на фактите, чието влияние ще бъде рязко ограничено, когато Тръмп встъпи в длъжност за втория си мандат. Анджи Дробник Холан, директор на Международната мрежа за проверка на фактите, коментира:

„В краткосрочен план това е лоша новина за хората, които искат да влязат в социалните медии, за да намерят достоверна и точна информация.“

Нейната организация стартира през 2015 г. с около 50 членове, а сега има 170, като някои от тях са изправени пред съкращения на персонала и потенциално закриване заради хода на Мета.

„В дългосрочен план“, каза тя, „мисля, че е много несигурно какво ще означава всичко това“.

Проверката на фактите в медиите е на няколко десетилетия

Проверката на фактите е странен отрасъл, особено когато се има предвид, че тя е функция на цялата журналистика. Концепцията се появи преди около три десетилетия, отчасти за да се противопостави на историите от типа „той каза, тя каза“ и да следи твърденията в политическите реклами. Организацията FactCheck.org, чиято основна цел е да помага на репортерите, стартира през 2003 г., а по-публичната PolitiFact – четири години по-късно.

PolitiFact, създадена от тогавашния шеф на вашингтонското бюро на Tampa Bay Times Бил Адаир през 2007 г., спечели награда Пулицър за отразяването на кампанията през 2008 г. Тя призовава политиците да изопачават или нарушават истината по начини, които често са трудни за репортерите, които защитават източниците, чиито гласове се появяват в техните материали.

До 2012 г. проверителите на факти бяха подложени на атаки, най-вече от страна на републиканците, които бяха убедени, че много от тях са пристрастни, и проучваха данните за гласуването, за да се опитат да докажат това, казва Адеър, който сега е професор в университета Дюк. Според него Тръмп е „ускорил една вече започнала тенденция“.

Някои консервативни подозрения към проверяващите фактите са били оправдани заради допуснатите грешки, въпреки че е имало и републиканци, които са изричали неверни твърдения и просто не са обичали да бъдат наричани за това, заяви Стив Хейс, изпълнителен директор и редактор на дясноцентристкия сайт The Dispatch.

„Хората, които практикуват проверка на фактите, по някакъв начин казват: „Ние сме арбитърът на истината, точка“, изтъкна Хейс и добави:

„И всеки път, когато правите това, то предизвиква контрол върху работата, която вършите.“

Системите за етикетиране също до голяма степен не помогнаха. Даването на етикет „горящи панталони“ на погрешно твърдение, както направиха някои проверяващи фактите, може да е привлекателен начин за привличане на вниманието, но също така подхранва недоволството.

Холан се противопоставя на мнението, че проверяващите фактите са били пристрастни в работата си:

„Тази нападателна линия идва от онези, които смятат, че трябва да могат да преувеличават и лъжат, без да бъдат опровергани или опровергани.“

Хората смятат, че истината остава недостижима дори при проверката на фактите

Подозренията на ООП все пак бързо пуснаха корени. Журналистическият институт „Пойнтър“ в проучване, проведено през 2019 г., установи, че 70% от републиканците смятат, че работата на проверяващите фактите е едностранчива. Приблизително същият процент от демократите смятат, че те са справедливи. Оттогава Poynter не е задавал същия въпрос. И все пак миналата година Poynter установи, че 52% от американците казват, че като цяло им е трудно да определят дали това, което четат за изборите, е вярно или не.

В колона в сряда на консервативния сайт за наблюдение NewsBusters.org Тим Греъм пише, че през първите девет месеца на 2024 г. PolitiFact е критикувал републикански служители за предоставяне на „предимно неверни“ факти 88 пъти в сравнение с 31 пъти за демократите. За Греъм това доказва, че идеята сайтът да е независим или безпартиен е смешна.

Но дали това е пристрастие? Или това е проверка на фактите?

Някога Адер не искаше да каже това, което сега е заглавието на новата му книга:

„Отвъд голямата лъжа: Епидемията от политическа лъжа, защо републиканците я правят повече и как тя може да унищожи нашата демокрация“ (Beyond the Big Lie: The Epidemic of Political Lying, Why Republicans Do it More, and How it Could Burn Down Our Democracy).

Сега вече не се колебае.

„Тръмп е несравним лъжец в американската политика“, заяви Адаир и продължи:

„Не съм първият, който казва това. Смятам, че той се възползва от факта, че имаше този отпор на проверяващите фактите, и показа на други политици, че можеш да се измъкнеш от отговорност, ако лъжеш, така че продължавай да го правиш.“

Напрежението относно проверката на фактите се прояви по време на неотдавнашната президентска кампания, когато екипът на Тръмп беше бесен на ABC News, че е обърнала внимание на неверни твърдения на бившия президент по време на единствения му дебат с демократката Камала Харис.

Втората победа на Тръмп промени уравнението в Меtа. X вече е ограничила независимата си проверка на фактите под ръководството на собственика Елон Мъск, съюзник на Тръмп. Ходовете са значими, защото премахват проверката на фактите от местата, където много потребители иначе не биха могли да се докоснат до нея. Катлийн Хол Джеймисън от Университета на Пенсилвания, която е основала FactCheck.org, заяви:

„Сама по себе си проверката на фактите не достига до тези, които са изложени на дезинформация.“

И добави:

„То има тенденция да достига до аудитория, която вече е била осведомена и предпазлива.“

В социалните медии проверката на фактите също стана част от алгоритмите, които насочват информацията към хората или я отдалечават от тях. Материалите, които са били обявени за неверни, често са били понижавани, така че да получат по-малко популярност. За републиканците, които критикуват големите технологии, това е равносилно на цензура. И все пак за Джеймисън успешната проверка на фактите не е цензура – „това е процесът на спорене“.

Джеймисън изрази известен оптимизъм, че и други интелигентни потребители на социалните медии ще се активизират, за да предотвратят опасното разпространение на лъжи. Но за да може проверката на фактите в днешния ѝ вид да продължи да процъфтява и дори да съществува като журналистическо начинание, според Адеър вероятно ще се наложи влиятелни републикански фигури публично да се застъпят за важността на истината.

Колумнистът на NewsBuster Греъм, в интервюто си, даде по-остър съвет. Той подчерта:

„Моето средство за защита във всички спорове за доверието в медиите, е, че е необходимо смирение.“

Иран настоява да си възвърне 25 млн. барела блокиран петрол от Китай