Вечната поезия на великия българин Иван Вазов ще бъде представена в спектакъл на Театър „Българска армия“ в Пловдив, съобщиха от местната управа. Постановката се казва „Урок по български“. Тя е създадена по стихове на Вазов и ще бъде поставена на 28-ми февруари в Дома на културата „Борис Христов“ от 19:00 часа.
Артистите Евелин Костова, Антоанета Добрева – Нети, Анастасия Ингилизова, Калин Иванов, Йордан Алексиев и Ясен Атанасов няма да преразказват написаното в учебниците за живота и творчеството на Патриарха на българската литература, а ще се опитат със средствата на словесно-изпълнителското изкуство (или тъй нареченото „художествено слово”) да надникнат в десетина от неговите неувяхващи творби. В спектакъла зрителите ще чуят „Паисий“, „Левски“, „Опълченците на Шипка“, „Моите песни“, „Майка ми“ и други любими стихове на Иван Вазов.
Автор на сценичната адаптация е Иван Налбантов, сценографията и костюмите на Нина Пашова, а музиката е на Дони.
А защо „Театрален Урок по български“, отговаря филологът, учител по литература и преподавател в Сoфийски университет – проф. Владимир Атанасов:
„Защото театърът е дом, в който приютяваме мечтите си. И храм, в който изповядваме слабостта си. Театралният урок напомня всеки урок – безмълвният в сумрака на незнанието си припомня и започва да шепне думите на поезията. Тогава словото звучи и на сцената, и в залата, тя го иска. Зрителят е напуснал делника на своята апатия и не се нуждае от други „указания“ – словото на Вазов изпълва. Това е достатъчно. Всеки го преоткрива в себе си и заживява с радостта да чува стиховете отново. Звучащото слово на поезията е интерсубективно, то удовлетворява очакванията и разбиранията ни. Поетическото слово на Вазов е вълнуващо преживяване на историята, на онова голямо и идеално време, в което участваме всички. И се случва тук и сега. Стиховете на Вазов от композицията На теб, Българийо свещена… не припомнят предразсъдъци, те са узнаване, защото набавят ново знание, което отключва въображението и укрепва културната идентичност. Зрителят вижда и чува литературата. Тя звучи както индивидуално за него, така и за посветените, към които вече принадлежи.“
С Вазов започва професионалното битие на българската поезия, нейното обогатяване като език, сюжети, образност, мотиви, нови ритмически и интонационни структури. Поезията му е великолепен пример за естествено свързване на народната реч и книжовната норма. И до днес остарелите форми придават специфична „вазовска” стилова оцветеност на неговите стихове. Днес Вазовото слово живее в новия проект за театрален урок на Театър „Българска армия”.
„Българското слово обича Вазовата поезия и изпълва театъра. Нека го чуем и заживеем с ентусиазма, кипежа, тревогите и тъгите, които е пренесло в културната ни памет! А защо Вазов? Слушайте!“, казва още проф. Владимир Атанасов.
