Днес царицата на комедията Татяна Лолова празнува 87-мия си рожден ден. Присъствието й на сцената, на екрана и сред хората, кара останалите да се забавляват и да я обичат. Тя отбелязва пред „NOVA“:
„Като ми каже някой, че не ме обича, аз не му вярвам. Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш“.
Лолова е истински властелин на комедията и сатирата. Не е звезда, а много повече и тя го знае. Една легенда, която не може да бъде повторена и достигната. Татяна Лолова е същинска фурия, която се раздава докрай. Отдадена е на „работата“, на живота, на хората и на комедията. Тя е жената с розовите очила и разпръсква лъч от тази позитивна светлина, която притежава в изобилие. Актрисата казва за себе си:
„Не съм звезда, аз съм слънце!“
Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 година в София. Майка ѝ е била от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е бил счетоводител. Тя е завършила актьорско майсторство през 1955 година в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следвала е заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други актьори. Между 1955 година и 1956 година е играла в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 година тя е била първата актриса, която официално е била назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър. Там е играла до 1976 година.
Между 1977 година и 1989 година е била в театър „София“ и после пак се връща в Сатиричния театър. На сцената на Театър 199 е отбелязала десет години на хитовия моноспектакъл „DUENDE“ по текстове на Румяна Апостолова. Записани са били над триста изиграни представления в нашата страна и чужбина. Там е изиграла и постановките – “Старомодна комедия” от Алесей Арбузов и “Нищо не помня” от Артър Милър.
Притежателка е на множество отличия и награди, сред които – Заслужил артист през 1972 година; Народен артист през 1986 година; Орден „Кирил и Методий“ – III степен през 1963 година; „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ и „III награда за актьорско майсторство“ през 1977; „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ и „Аскеер за женска роля“ през 1992; Наградата за женска роля за ролята през 1992 и Орден „Стара планина“.
