Финалната реч на Чарли Чаплин във филма „Великият диктатор“. Една велика реч от далечната 1940-та година:
„Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моята работа. Не искам да управлявам или завладявам никого. Харесва ми да помогна на всеки, ако е възможно – евреин, не евреин, черни, бели. Ние всички искаме да си помагаме. Хората са такива. Искаме да живеем чрез щастието на другия, а не – от чуждото нещастие. Не искаме да се мразим и презираме един другиго. На този свят има място за всички и добрата земя е богата и може да се погрижи за всеки.
Животът може да е свободен и красив, но ние сме загубили пътя си. Алчността е отровила душите ни, преградила е света с омраза и ни е заляла със страдания и кръвопролития. Развили сме скорост, но сме се изолирали. Машините, които дават изобилие, ни водят до недостиг. Знанията са ни направили цинични, интелигентността – корави и груби. Мислим твърде много и чувстваме твърде малко. Повече от машини се нуждаем от човечност. Повече от интелигентност се нуждаем от доброта и нежност. Без тези качества животът ще бъде пълен с насилие и всичко ще бъде загубено.
Самолетът и радиото са ни сближили. Самата природа на тези изобретения извиква добротата в човека, извиква за всемирно братство, за обединението на всички ни. Дори сега моят глас достига милиони по света – милиони отчаяни мъже, жени и малки деца – жертви на система, която кара хора да измъчват и затварят други невинни хора.
На тези, които могат да ме чуят, казвам: „Не се отчайвайте!“. Нещастието, което ни застига в момента, е израз на алчността – мъката на хора, страхуващи се от човешкия прогрес. Омразата на хората ще премине и диктаторите ще умрат, и властта, която са взели от хората, ще се върне при хората. И докато хората умират, свободата никога не ще изчезне.
Войници! Не се давайте на сатрапи – хора, които ви презират и поробват, които управляват живота ви, казват ви какво да правите, какво да мислите и какво да чувствате. Дресират ви, хранят ви, третират ви като добитък, използват ви за пушечно месо. Не се давайте на тези изкуствени хора – машинни хора с машинни умове и машинни сърца! Вие не сте машини! Вие не сте добитък! Вие сте хора! Вие имате любовта на човечеството в сърцата си. Вие не мразите, само нещастните мразят – нещастните и изкуствените!
В седемнадесета глава на Лука е написано – царството Божие е в човека, не в един човек, не в група хора, а във всички хора! Във вас! Вие, народът, имате силата, силата да създавате машини. Силата да създавате щастие! Вие, народът, имате силата да направите този живот свободен и красив, да направите този живот едно красиво приключение.
В името на демокрацията нека използваме тази сила, нека се обединим. Нека се борим за нов свят – достоен свят, който ще даде шанс на хората да работят, ще даде бъдеще на младите и сигурност на старите. Обещавайки точно тези неща, жестоките хора дойдоха на власт. Но те лъжат! Не изпълниха това обещание. Никога няма и да го изпълнят!
Диктаторите освобождават себе си, но поробват народа. Сега нека се борим да изпълним това обещание! Нека се борим да освободим света, да премахнем националните граници, да премахнем алчността, омразата и нетолерантността. Нека се борим за свят на разума – свят, в който науката и прогресът ще водят към щастието на всички хора. Войници, в името на демокрацията нека се обединим!“
„I’m sorry, but I don’t want to be an emperor. That’s not my business. I don’t want to rule or conquer anyone. I should like to help everyone – if possible – Jew, Gentile – black man – white. We all want to help one another. Human beings are like that. We want to live by each other’s happiness – not by each other’s misery. We don’t want to hate and despise one another. In this world there is room for everyone. And the good earth is rich and can provide for everyone. The way of life can be free and beautiful, but we have lost the way.
Greed has poisoned men’s souls, has barricaded the world with hate, has goose-stepped us into misery and bloodshed. We have developed speed, but we have shut ourselves in. Machinery that gives abundance has left us in want. Our knowledge has made us cynical. Our cleverness, hard and unkind. We think too much and feel too little. More than machinery we need humanity. More than cleverness we need kindness and gentleness. Without these qualities, life will be violent and all will be lost…
The aeroplane and the radio have brought us closer together. The very nature of these inventions cries out for the goodness in men – cries out for universal brotherhood – for the unity of us all. Even now my voice is reaching millions throughout the world – millions of despairing men, women, and little children – victims of a system that makes men torture and imprison innocent people.
To those who can hear me, I say – do not despair. The misery that is now upon us is but the passing of greed – the bitterness of men who fear the way of human progress. The hate of men will pass, and dictators die, and the power they took from the people will return to the people. And so long as men die, liberty will never perish.
Soldiers! don’t give yourselves to brutes – men who despise you – enslave you – who regiment your lives – tell you what to do – what to think and what to feel! Who drill you – diet you – treat you like cattle, use you as cannon fodder. Don’t give yourselves to these unnatural men – machine men with machine minds and machine hearts! You are not machines! You are not cattle! You are men! You have the love of humanity in your hearts! You don’t hate! Only the unloved hate – the unloved and the unnatural! Soldiers! Don’t fight for slavery! Fight for liberty!
In the 17th Chapter of St Luke it is written: “the Kingdom of God is within man” – not one man nor a group of men, but in all men! In you! You, the people have the power – the power to create machines. The power to create happiness! You, the people, have the power to make this life free and beautiful, to make this life a wonderful adventure.
Then – in the name of democracy – let us use that power – let us all unite. Let us fight for a new world – a decent world that will give men a chance to work – that will give youth a future and old age a security. By the promise of these things, brutes have risen to power. But they lie! They do not fulfil that promise. They never will!
Dictators free themselves but they enslave the people! Now let us fight to fulfil that promise! Let us fight to free the world – to do away with national barriers – to do away with greed, with hate and intolerance. Let us fight for a world of reason, a world where science and progress will lead to all men’s happiness. Soldiers! in the name of democracy, let us all unite!“
От Уикипедия:
„Великият диктатор“ (на английски: The Great Dictator) е американски игрален филм – пародийна сатирична трагикомедия, излязъл по екраните през 1940 г. /премиерата му е на 15 октомври 1940 г./. Режисиран е от Чарли Чаплин, който също е автор на сценария, съавтор на музиката и изпълнител на двете главни роли.
„Великият диктатор“ е най-успешният в търговско отношение филм на Чаплин и първият му напълно озвучен филм. Той излиза десетилетие след появата на озвученото кино – по това време Чаплин е последният известен режисьор в Холивуд, който продължава да прави неми филми.
В типичния за Чаплин комедиен маниер произведението представя перипетиите на обикновен еврейски бръснар в свят, доминиран от военните машини на художествено измислени държави, управлявани от диктатори, чиито образи пародират по явен начин Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Въпреки че е нов художествен образ, героят на бръснаря фактически е препратка към Чаплиновия Скитник.
По времето, когато излиза „Великият диктатор“, Съединените щати все още са в мир с Германия и филмът предизвиква спорове със своята остра критика към Хитлер, Мусолини, антисемитизма и националсоциалистите, които представя като „хора машини с умове машини и сърца машини“.
„Великият диктатор“ е сред основните заглавия на 13-а церемония по връчване на наградите „Оскар“ с номинации за награда в 5 категории, включително за „Най-добър филм“. През 1997 г. филмът е включен в списъка на културното наследство за опазване в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ.
