Молдова трябва да бъде „оборудвана по стандарта на НАТО“, така че това да й помогне да се предпази от заплахата за руска инвазия. Това коментира министърът на външните работи на Обединеното кралство Лиз Трус за „Telegraph“. По думите й водят се преговори със съюзници, за да се помогне на по-малките нации да бъдат защитени.
Въпреки ограничения си успех в Украйна, президентът Владимир Путин запазва „амбициите да създаде по-голяма Русия“, коментира още министър Трус.
Молдова, някога съветска република, се намира на югозападната граница на Украйна. Страната не граничи с Русия, но е близо до някои от регионите, които в момента са окупирани от руските сили в южната украинска част.
Дискусиите за подобряване на украинската отбрана за възпиране на бъдещата агресия ще обхванат и „други уязвими държави като Молдова“, обяви Трус.
„Бих искала да видя Молдова, оборудвана по стандарта на НАТО“, каза тя.
Попитана дали това е така, защото се смята, че Русия представлява заплаха за сигурността на Молдова, тя отговор: „Абсолютно.“
Молдова, една от най-бедните държави в Европа, е дом на много етнически украинци и е приела повече от 437 000 бежанци в резултат на войната. Президентът Мая Санду е силно проевропейски настроена, но нейният предшественик Игор Додон, който все още има много поддръжници, беше проруски.
Същевременно Русия подкрепя сепаратистите, контролиращи отцепил се регион, наречен Приднестровието. Там има около 1500 войници. В края на април властите във въпросния район заявиха, че експлозии са били насочени към техния щаб за държавна сигурност в главния град Тираспол, радиомачтите от съветската епоха, използвани за излъчване на руски новини, както и във военната част в село извън Тираспол. Сепаратистките власти обвиниха украинските „инфилтратори“, но Киев каза, че руските специални служби са отговорни.
Коментарите на министър Трус идват само седмици, след като тя заяви, че Западът „трябва да бъде подготвен за дългия път и да удвои подкрепата“ за Украйна. Говорейки в Лондон, тя отбеляза: „Ако Путин успее, ще има неописуеми допълнителни нещастия в цяла Европа и ужасни последици по целия свят. Никога няма да се почувстваме отново в безопасност.“
Външният министър също така призова за увеличаване на разходите за отбрана на Обединеното кралство и изтъкна, че целта на НАТО за 2% от БВП трябва да бъде „под, а не таван“. В петък премиерът Борис Джонсън също проведе разговор с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, в който те обсъдиха скорошните молби за членство в НАТО от Швеция и Финландия. Турция сподели за намеренията си да наложи вето на молбите, обвинявайки двете страни, че не са заели „ясна позиция“ срещу кюрдските групировки, които смята за терористи.
Говорител на „Даунинг стрийт“ разкри, че Джонсън е казал на Ердоган, че Финландия и Швеция ще бъдат ценни добавки към алианса и го е насърчил да работи с колеги от двете страни, за да отговори на всякакви опасения преди срещата на върха на НАТО в Мадрид през юни.
