Венецуелците одобриха референдум, свикан от правителството на президента Николас Мадуро, за да поискат суверенитет над богата на петрол и минерали област в съседна Гвиана, която според тях е била открадната при прокарването на границата преди повече от век, съобщава „Асошиейтед прес“.
Все още не е ясно как Мадуро ще приложи резултатите от гласуването. Гвиана обаче смята референдума за стъпка към анексиране, а вотът кара жителите ѝ да се притесняват.
Националният избирателен съвет твърди, че е преброил повече от 10,5 млн. гласа, въпреки че през целия период на гласуване за референдума с 5 въпроса в избирателните секции бяха забелязани малко гласоподаватели. Съветът обаче не обясни дали броят на гласовете се равнява на всеки гласоподавател или е сбор от всеки отделен отговор.
Венецуелските гласоподаватели бяха попитани дали подкрепят създаването на държава на спорната територия, известна като Есекибо, предоставянето на гражданство на настоящите и бъдещите жители на района и отхвърлянето на юрисдикцията на върховния съд на ООН при разрешаването на спора между южноамериканските държави. Пред свои поддръжници, събрали се в столицата Каракас, след обявяването на резултатите, Мадуро заяви:
„Това е пълен успех за нашата страна, за нашата демокрация.“
Той обясни още, че референдумът е имал много важно ниво на участие. Въпреки това пред избирателните центрове в Каракас през цялата неделя не се образуваха дълги опашки, характерни за изборните събития, дори след като главният избирателен орган на страната Елвис Аморосо обяви, че 12-часовият период за гласуване ще бъде удължен с два часа.
Ако цифрата за участие, предложена от Аморосо, се отнася за гласоподавателите, това би означавало, че на референдума са гласували повече хора, отколкото за Уго Чавес, ментор и предшественик на Мадуро, когато той беше преизбран на президентския вот през 2012 г. Но ако се отнася за всеки отделен отговор, отбелязан от гласоподавателите, избирателната активност може да спадне до 2,1 млн. души. След като гласува в център в Каракас, където на опашка се бяха наредили само няколко души, 37-годишният търговец Хуан Карлос Родригес коментира:
„Дойдох да гласувам, защото Есекибо е наш и се надявам, че каквото и да правят, ще го обмислят добре и ще помнят, че никога не трябва да излагат мира на риск.“
В петък Международният съд нареди на Венецуела да не предприема никакви действия, които биха променили контрола на Гвиана над Есекибо, но съдиите не забраниха изрично на длъжностните лица да провеждат референдума в неделя с пет въпроса. Гвиана поиска от съда да нареди на Венецуела да спре части от гласуването.
Въпреки че практическите и правните последици от референдума остават неясни, в коментарите, обясняващи решението от петък, председателят на международния съд Джоан Е. Донохю заяви, че изявленията на венецуелското правителство показват, че то „предприема стъпки с оглед придобиване на контрол и управление на спорната територия“. Тя уточни:
„Нещо повече, венецуелски военни представители обявиха, че Венецуела предприема конкретни мерки за изграждане на самолетна писта, която да служи като логистичен пункт за цялостно развитие на Есекибо.“
Територията с площ 61 600 кв. мили (159 500 кв. км) представлява две трети от Гвиана и също така граничи с Бразилия, чието министерство на отбраната по-рано тази седмица заяви, че в резултат на спора е „засилило отбранителните си действия“ и е увеличило военното си присъствие в региона.
Есекибо е по-голям от Гърция и е богат на полезни изкопаеми. Освен това дава достъп до район в Атлантическия океан, където през 2015 г. енергийният гигант ExxonMobil откри петрол в търговски количества, привличайки вниманието на правителството на Мадуро.
Правителството на Венецуела популяризира референдума в продължение на седмици, като представя участието в него като акт на патриотизъм и често го свързва с демонстрация на подкрепа за Мадуро. Страната винаги е смятала Есекибо за свой, тъй като регионът е бил в границите ѝ по време на испанския колониален период, и отдавна оспорва границата, определена от международни арбитри през 1899 г., когато Гвиана все още е британска колония.
Тази граница е определена от арбитри от Великобритания, Русия и Съединените щати. САЩ представляваха Венецуела в комисията, отчасти защото венецуелското правителство беше прекъснало дипломатическите си отношения с Великобритания.
Венецуелските официални лица твърдят, че американците и европейците са заговорничили, за да измамят страната им и твърдят, че споразумението от 1966 г. за разрешаване на спора на практика анулира първоначалния арбитраж.
Гвиана, единствената англоговоряща страна в Южна Америка, твърди, че първоначалното споразумение е законно и обвързващо, и през 2018 г. поиска от Международния съд да се произнесе по него, но до решението остават години.
Гласуващите в неделя трябваше да отговорят дали са съгласни да се отхвърли с всички обстоятелства, в съответствие със закона, границата от 1899 г. и дали подкрепят споразумението от 1966 г. „като единствения валиден правен инструмент“ за постигане на решение.
Мадуро хвърли цялата тежест на своето правителство в усилията. Музика на тема „Есекибо“, уроци по история, излъчвани по националната телевизия, стенописи, митинги и съдържание в социалните мрежи помогнаха на правителството да отклони вниманието на хората от неотложни въпроси, включително нарастващия натиск от страна на правителството на САЩ върху Мадуро да освободи политическите затворници и неправомерно задържаните американци, както и да гарантира свободни и честни условия на президентските избори през следващата година.
При обиколка на центровете за гласуване в Каракас, направена от „Асошиейтед прес“, в някои от тях се виждаха опашки от около 30 души, докато в други избирателите изобщо не трябваше да чакат, за да гласуват. Това контрастира с други изборни процеси, при които стотици хора се събираха пред избирателните секции от самото начало.
Активността бледнее и в сравнение с многочасовите опашки, които се образуваха пред урните за гласуване по време на първичните избори за президент, проведени от фракция на опозицията през октомври без помощта на Националния избирателен съвет.
В първичните избори участваха повече от 2,4 млн. души – брой, който правителствените служители обявиха за математически невъзможен предвид броя на наличните центрове за гласуване и времето, необходимо на човек да подаде хартиена бюлетина. Държавните медии обясниха липсата на чакане в неделя с бързата скорост, с която хората пускаха своите електронни бюлетини.
Мадуро заяви пред свои поддръжници, че му е отнело само 15 секунди да гласува рано в неделя.
Анхела Алборноз, организатор на изборите за управляваща партия, заяви пред „Асошиейтед прес“, че по нейни изчисления в неделя са гласували между 23% и 24% от избирателите, разпределени в нейния център за гласуване. 62-годишната Алборноз подчерта, че тази цифра е под очакванията ѝ за събитие, което има за цел да събере всички венецуелци „независимо от политическите им виждания“.
В неделя президентът на Гвиана Мохамед Ирфан Али заяви пред жителите на страната, че правителството му работи непрекъснато, за да гарантира, че границите на страната ще останат непокътнати, и увери, че хората няма от какво да се страхуват през следващите часове, дни, месеци. Али даде да се разбере:
„Искам да посъветвам Венецуела, че това е възможност за тях да покажат зрялост, възможност за тях да покажат отговорност и ние ги призоваваме още веднъж да се присъединят към нас, за да … позволят на върховенството на закона да работи и да определи изхода от този спор.“
