Виолета Керемидчиева: Новите дрехи носят прилив на допамин на много хора, но от това губят и те, и природата

Виолета Керемидчиева e приела природозащитната кауза за своя още от тийнейджърските си години. По това време съдбата я среща с неправителствената организация “За Земята”, което тя определя като изключителен шанс, който предопределя бъдещето ѝ завинаги. След години тя  се връща към организацията с натрупани знания и опит в областта на рекламата и комуникациите.

Вдъхновява се от хората, които не се страхуват да си променят мнението и вярва, че чувството за хумор е по-убедително от назидателния тон.

Покрай еуфорията с намаленията, промоциите „Черен петък“ и необмисленото пазаруване преди празниците, решихме да поговорим с Виолета относно неосъзнатите за много хора вреди на текстилната индустрия, навиците на потребителите и стъпките, които всеки може да предприеме за решаване на поне част от проблемите в тази сфера.

Защо текстилната индустрия е толкова вредна и в какво се изразяват щетите, които тя нанася на околната среда?

Всяка една индустрия нанася необратими вреди, когато произвежда заради самото производство — казваме, че съществува заради самото съществуване.
Обществото в западния свят е достигнало стадий, при който желаем и получаваме вещи не защото са ни реално необходими, а като част от консуматорския ритуал. Наричам го ритуал, защото често той ни доближава до определени кръгове или утвърждава идентичността ни, но всичко това е за сметка на нашия собствен дом — планетата Земя. В този смисъл не е само модната индустрия — програмираното остаряване например е подобен похват.

Относно текстилната индустрия — годишно се употребяват над 80 милиарда нови дрехи. Всяка година изхвърляме около 20-40 кг текстилни продукти. 84% от произведените облекла завършват пътя си на бунища в Третия свят или биват изгаряни в инсинератори. 26% от дрехите не могат да бъдат препродадени, използвани отново или рециклирани поради лошо качество. В производството на облекла се използват повече от 8000 синтетични химически съединения, оставащи неразградени в природата стотици години. Полиестерът се разлага за повече от 200 години, а по време на процеса на разлагане вълната генерира метан и допринася за действието на парниковия ефект. Изхвърлените като отпадък дрехи отделят токсични химикали и оцветители в почвата и подпочвените води.

Със сигурност вредите за околната среда са една част от проблема, другата, която периодично става тема и в България, са условията на труд. Те често нямат нищо общо с блясъка и рекламните послания за справедлив свят, с които индустрията ни облъчва. Последното изследване беше това, но има и по-ранни и не по-малко притеснителни. 

Кои са най-големите замърсители в тази сфера?

Големите компании са най-големите замърсители, имайте предвид, че първенството се променя всяка година, но сред топ претендентите са Nike, Inditex (Zara, Massimo Dutti, Pull and Bear), H&M, Shein, Uniqlo. 

Какви са възможните решения за по-екологична и устойчива текстилна индустрия?

Възможните решения още не са измислени. Има стъпки в тази посока, но е много трудно.

Решенията не са нито лесни, нито популярни, проблеми в текстилната индустрия има от производството на текстил, който или се пръска с пестициди и се напоява интензивно, или се произвежда от петролната индустрия, през тъкането, избелването и багренето, за което са необходими опасни химикали, до производството в често нехуманни условия и доставката до клиента от другия край на света. И това е едната страна на монетата, другата са кражбите на интелектуална собственост и труд на млади и неутвърдени дизайнери, профанизиране на традиции на местни общности. 

Трябва да се работи за устойчив текстил, който не замърсява, може да се преработва, но и издържа дълго носене, за производство, което е чисто и за уважителни условия на труд – както на шивачите, така и на дизайнерите. Това в голяма степен означава и тенденции, които няма да се изтъркат за сезон – два, за да можем да носим дрехите си възможно най-дълго. 

Запознато ли е обществото у нас с проблема с „бързата мода“ и каква е ролята на потребителите в борбата срещу замърсяването? 

Искам да подчертая, че проблемът не е само бързата мода. Много от луксозните брандове използват фалшиви твърдения, че заплащат справедливо на служителите си, за да оправдаят цената си. Но – да, хората са запознати, имаме непрекъснато запитвания по темата, събитията и дискусиите генерират голям интерес. Но и те се намират в един омагьосан кръг, текстилната индустрия е построена абсолютно неадекватно за ситуацията, в която живеем – време на климатични промени, замърсяване, социални и военни конфликти, унищожаване на средната класа.  

Какви съвети може да дадете на хората, които имат желание да намалят закупуването на нови дрехи, но не знаят как?

Да се интересуват от това кой произвежда дрехите им и да избират материи, които са качествени и издържат дълго време. Много голяма част от дрехите не мога да бъдат използвани повторно, защото са във вид, който никой не би купил. Да избират това, което истински харесват и имат нужда от него, а не защото има намаление. 

Искам да спомена още нещо, свързано с купуването, което мен лично много ме натъжава. Много хора си купуват дрехи, за да си повдигнат настроението. Ние заменяме истинския човешки контакт, креативността в ежедневието, музиката, хубавите филм или книга, срещу един паричен обмен и краткотраен прилив на допамин. Разберете ме правилно – не заклеймявам това поведение, просто казвам, че е тъжно и много бих искала тези хора да разберат какво наистина им липсва и да намерят нещо истинско, с което да запълнят празнината, а не да хвърлят в нея вещи. Няма смисъл, на финала отново губещият си ти във всеки смисъл – паричен, природен, откъм време, енергия и преживявания.

Защо е важно да изхвърляме разделно дрехите си и какво се случва с тях, след като попаднат в контейнерите за текстил?

Отделянето в контейнера за текстил позволява обработката на дрехи — повторна употреба, рециклиране или друго оползотворяване. Следва сортиране, част от дрехите влизат в цикъла като втора употреба, а други, в зависимост от състава, се рециклират в нови влакна или се използва за производство на нетъкани изделия като изолации и филц.

За съжаление тази технология също не е идеална, защото материалът, с който работи — текстилът, е смес от много различни видове тъкан.