За Пелагия Бвукура, която живее в селска част на северната част на Зимбабве, COVID-19 винаги е бил “градска болест”, засягаща тези в столицата, Хараре или други, отдалечени големи градове, пише “Асошиейтед прес”. Позовавайки се на обичая в Зимбабве, където тези, които се преместват да живеят в града, често са погребвани в селския дом на семейството си, тя споделя:
“Нямаше вирус за нас. Слушахме само, че е бил в Хараре или други градове, или когато градските хора умират и ги погребваме тук.”
Това се променя сега. Нов прилив на вируса едва сега прониква в селските райони на Африка, където живеят повечето от хората на континента, като се разпространява в райони, които някога са били смятани за безопасни убежища от инфекции, които особено силно удрят градовете.
Тъй като съоръженията в провинцията не са подготвени за борба с коронавируса, жители като Бвукува се притесняват, че следващите изкопани гробове могат да бъдат за техните съседи – или дори за самите тях. Нейното село Звимба, намиращо се на 110 километра от Хараре, все още не е регистрирало голям скок на инфекциите, но се намира в провинция, която е настоящият епицентър на вируса. Жената казва:
“Сега е на прага ни. Плашещо е. Не знаем как да се предпазим. Никога досега не сме се справяли с подобен проблем.”
Подобно на мнозина тук, тя не е носила маска и предстои да бъде ваксинирана. Африка е регистрирала над 5,3 милиона случая и преживява най-лошата вълна, задвижвана от по-заразни и смъртоносни варианти. Континентът отбелязва 39% увеличение на новите случаи през седмицата от 14 до 20 юни, според данни на Световната здравна организация.
С отдалечени едно от друго домакинства, малко посетители и редки публични събирания селските райони изглеждаха толкова изолирани, че привлякоха някои хора от градовете, за да избегнат както инфекцията, така и икономическите затруднения. Йоханес Мариса, президент на частните медицински и стоматологични лекари от Асоциацията на Зимбабве в Хараре, заяви:
“Това беше опасно, фалшиво чувство за сигурност. Сега се разгръща трагедия.”
Вариантът на делта, който е опустошил Индия, е открит в поне 14 африкански държави, включително Конго, Мозамбик, Намибия, Уганда, Южна Африка и Зимбабве, като вече се е разгърнал в селските райони, а не само в градовете. Едуард Симию, държавен директор на благотворителната група Mercy Corps в Уганда, каза в свое изявление по-рано през юни:
“Започваме да наблюдаваме възходяща тенденция в селските и маргинализираните райони.”
В Зимбабве три от четирите области под строго блокиране и обявени за епицентър на огнището се намират преобладаващо в провинцията Mashonaland West, която регистрира над половината от 801 случая, съобщени миналия уикенд. Други горещи точки също са до голяма степен селските райони, първи за тази страна. Приписвайки скока на “висока степен на самодоволство”, липса на информация и малко ваксинации, като градските райони са с приоритет, Мариса коментира:
“Ще видим много смъртни случаи, особено от селските райони. COVID-19 сега идва от селските райони.”
Вирусът може да се разпространи и при погребения, когато жителите на града се върнат да посетят роднини в селските райони. Мъжът допълни:
“Наскоро бях на погребение в селски район и хората бяха изненадани да ме видят с маска.”
Селските райони са слабо оборудвани за справяне с вълната, а градските здравни заведения са под напрежение при лечението на все по-голям брой хора от провинцията. Основната болница в Зимбабве, която е предназначена за лечение на хората с вируса, Париренятва в Хараре, дава приоритет на леглата за пациенти с COVID-19.
“Париренятва е почти пълна. Това не са хора от Хараре. Здравните заведения в селските райони са мизерни, така че всички тези хора се насочват към градските болници”, каза Мариса.
В отдалечената провинция Мозамбик Тете, огнище на инфекции, където е регистриран вариантът Делта, президентът Филипе Нюси изрази безпокойството си:
“Нямаме много легла. … Ние също нямаме много здравен персонал в Тете.”
Тъй като здравните заведения в провинцията в места като Уганда разполагат с по-лош персонал от тези в градските райони, “проникването на инфекции с COVID-19 в тези селски и уязвими региони вероятно ще бъде опустошително, … рискувайки повече хора да потънат по-дълбоко в бедност, допълнително влошаване на социалните неравенства, разделения и конфликти”, каза Симию от Mercy Corps.
Жителите на селските райони се затрудняват да се ваксинират поради слабите системи на общественото здравеопазване и проблемите с разпространението на ваксини. Само 1% от 1,3 милиарда души в Африка са ваксинирани, според СЗО и Африканските центрове за контрол на заболяванията.
Окръжната болница в Звимба разполага само с малък брой ваксини срещу коронавирус, запазени за втори прием, каза неин служител.
Но дори след като ваксината стане достъпна, “способността на здравните системи да усвоят тези дози и да ги разпределят – особено в селските общности – е следващият огромен проблем на хоризонта”, каза Шон Гранвил-Рос, регионален директор на Mercy Corps за Африка, в интервю за “Асошиейтед прес”. Гранвил-Рос допълни:
“Съществува риск ваксините да се развалят в складовете в африканските столици, ако страните не са готови да започнат масови кампании за ваксинация, включително в най-труднодостъпните селски райони, където здравната инфраструктура вече е слаба, както и доверието в системи за обществено здраве.”
Тези хора в селските райони, които са отчаяни от ваксините, включително възрастните представители, живеят далеч от болници и клиники.
Матрида Тендай, която е на 100 години, заяви, че е твърде крехка, за да стигне до най-близката клиника в Дема, селски район на около 50 километра (30 мили) от Хараре, дори и да е налице ваксина.
“Чаках и чакам”, споделя жената. “Но те не идват.”
