„След епидемия от варицела се активира скарлатината. Вирусите, засягайки дихателната система, променят баланса и по този начин създават благоприятни условия за стрептококова инфекция.“
Това коментира пред Искра.бг проф. Радостина Александрова от Института за експериментална морфология, патология и антропология при Българската академия на науките /БАН/. Тя посочи каква е разликата между варицела и скарлатина:
„Варицелата е вирусна инфекция, която не се лекува с антибиотици, а скарлатината е бактериална инфекция, която може да причини доста широк спектър от инфекции – ангина, възпаление на средното ухо, пневмония. Това са две съвсем отделни заболявания, причинени от различни патогени – в единият случай е вирус, а в другия бактерия.“
По думите на проф. Александрова при скарлатината има две важни неща, които е хубаво да се знаят. Първото е, че при нея има носителство.
„Това са деца, които имат много слабо изразени симптоми или нямат такива. Добрата новина е, че шансът при тях да се стигне до някакви усложнения или те да предадат инфекцията е малка. Може и при тези случай лекарят да прецени, че е добре да се предприеме лечение с антибиотици, особено при посещение на градина или училище. Второто нещо е, че стрептококите са много разпространени сред нас и този стандартен тест, който се прилага с проба от гърлото, се изолират тези бактерии и се установява кой е даденият стрептокок. Това е златният стандарт. Навлязоха и много други тестове – имунологични. Именно с усъвършенстването на самата диагностика и откриване на стрептококи, това спомага да сме информирани и да се откриват все повече такива случаи„, разясни вирусологът.
Според проф. Александрова не трябва да се подценяват стрептококите, тъй като те са микроорганизми, особено в семейства на тежко боледуване или с грипни оплаквания, с които могат да се свърже стрептококовата инфекция. Експертът съветва, че при такива случаи е добре да се предприеме антибиотично лечение. Тя посочи:
„Ние многократно повтаряхме, че при вирусна инфекция не е добре да се използват антибиотици, защото антибиотиците са насочени директно срещу микроорганизмите, а не срещу вирусите. Но в случая става дума за една бактериална инфекция и затова е много важно да се спазват изцяло препоръките на лекаря, за да бъде ликвидирана. Когато се започне такова лечение, след 24 до 48 часа вече няма да бъдем източник на зараза на околните. Антибиотиците са идеалният начин за борбата със скарлатината.“
При стрептококовите инфекции има една добра и една лоша новина. Лошота новина е, че тези бактерии причиняват изключително сериозни последствия, тъй като те наподобяват някой човешки структури. Микроорганизмите – вируси и бактерии, в хода на еволюцията така се селектират и по този начин лъжат имунната ни система, за да не ги разпознае. При отключване на имунен отговор срещу тях, може имунната система да атакува нашите собствени клетки и тъкани. При децата, боледували от скарлатина, е имало сериозни усложнение – в ставите, на сърцето, на бъбреците, когато е нямало антибиотици. Проф. Александрова подчерта:
„Добрата новина е, че всичко това е вече в миналото, тъй като антибиотиците са навлезли в практиката и дават възможност тези инфекции да бъдат лекувани.“
Вирусологът уточни, че при тази бактериална инфекция бебетата до 6 месеца са защитени с антитела, които получават от майката. Децата, които се заразяват най-често са между 3-13 години.
„Не само ограниченията от COVID мерките е причината за бум на скарлатина. Стрептококовите инфекции се разпространяват през зимата и пролетта, но тази година те започнаха в края на есента, т.е. подраниха. Това се случи, защото имаше много бурно разпространение на вируси“, категорична е проф. Александрова.
