Технологичният сектор и индустрията на изнесените услуги продължават да растат с двуцифрен процент, но с по-бавен темп в сравнение с 2021 г. На годишна база високотехнологичната индустрия расте с 16,8% (22,4% през 2021), достигайки размер от 4,935 млрд. евро. Това показват данните от годишния доклад на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) за 2022 г., който беше представен днес.
Анализът е изготвен от SeeNews и включва данни за 802 български компании, опериращи в сферата на бизнес услугите и технологиите през 2022 г.
През миналата година индустрията запазва приноса си към българската икономика, като приходите на индустрията се равняват на 5.8% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Прогнозата към 2025 година сочи, че при запазване на средния ръст на сектора от последните 5 години, приходите му ще достигнат 9,2% от БВП.
„След двуцифрен ръст от близо 17% през 2022 г., прогнозата ни за развитието на сектора през 2023 г. е по-консервативна. Ще продължим да увеличаваме дела ни в брутния вътрешен продукт на България, но реалният ръст на сектора ще се изразява в едноцифрен процент. Охлаждането в технологичната индустрия, и в глобалната икономика като цяло, ще продължи и през 2024 година. Затова прогнозата ни за настоящата година е с позитивен знак, но с по-нисък процент на растеж. Причините за това са комплексни. От една страна геополитическата ситуация и множеството конфликти по света, които създават несигурност в инвеститорите. От друга това са глобалните икономически процеси – високите лихвени нива, както и рецесията, която вече си личи на някои големи пазари. На локално ниво обаче проблемите не са по-малко значими. Политическа нестабилност, липса на ясна стратегия на държавата ни за развитие на приоритетни сектори, данъчна непредсказуемост и не на последно място некачествено образование при изключително ограничен пазар на труда. В дългосрочен план всичко това може да доведе до застой в развитието на технологичния сектор, а също така и до излизане на компании от българския пазар“, коментира Илия Кръстев, председател на AIBEST.
През 2022 г. индустрията затвърждава позицията си на предпочитан работодател с изключително силен социален и икономически отпечатък за развитието на страната.
„С добрите условия на труд, възможности за кариерно развитие и заплати, които са в пъти по-високи от средните за страната, нашата индустрия е значим фактор за задържането и връщането на младите хора в България. Реално високотехнологичният сектор е най-големият университет в страната. Годишно компаниите ни инвестират милиони левове за допълнителни обучения и преквалификация на служители си и потенциални такива, за да могат тези кадри да отговарят на изискванията и нуждите на пазара на труда. Затова основен приоритет за нас остава съвместната работа с институциите за подобряването на качеството на българското образование и за реализирането на цялостна реформа в образователния сектор“, добавя Илия Кръстев.
Само за една година броят на наетите в сектора се е увеличил с 15 000 служители и той вече наброява 105 000 души. Увеличението на персонала важи както за изнесените IT и бизнес услуги, така и за R&D центровете и се дължи до голяма степен на дистанционния модел на работа.
„Необходимо е държавата ни да инвестира в бранда България като дестинация, в която си струва да се преместиш със семейството си. Трябва да имаме стратегия как да привличаме работна ръка и как да задържаме висококвалифицираните ни кадри. Привличането на хора и разширяването на ограничения трудов пазар е по-важно от привличането на инвеститори, защото без образование и квалифицирани хора високотехнологичният сектор няма как да расте“, коментира Доброслав Димитров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
С нарастването на броя на служителите в Индустрията на знанието, нарастват разходите за заплати, осигуровки и данъци, плащани от компаниите към държавната хазна.
Общият трудов разход, включващ заплати и осигуровки, през 2022 г. се е увеличили с 25,9% и възлиза на 3,004 млрд. евро. Ръстът на годишна база при внесените данъци дори е по-голям – 26,5% и се равнява на 71,2 млн. евро.
„Държавата и бизнесът могат да си сътрудничат в подобряването на качеството на българското образование, за да може в краткосрочен и дългосрочен план това да даде своите резултати“, добави Наталия Митева, зам. министър в министерството на образованието.
Тя очерта направленията, в които трябва да се обединят усилия и призова бизнесът да бъде активен в този диалог. Първото е повдигането на общото средно ниво на учениците, а то е свързано с промяна в учебните програми и повишаването на квалификацията на учителите и начина им на преподаване. Втората задача е създаването на условия (по добрия пример на INSAIT), благодарение на които най-талантливите ученици да останат да учат в България, а учителите от елитните гимназии да бъдат мотивирани и възнаградени да продължават да създават тези таланти.
Третото направление, в което успешно могат да си партнират бизнесът и държавата, е професионалното образование, в което програмите трябва да станат по-гъвкави и практически ориентирани. Изкуственият интелект и въвеждането на насоки за приложението му в образованието е последната, но не и по важност обща задача, която може да даде доста по-бързи резултати в сравнение с останалите общи приоритетни области.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика, очерта като потенциална заплаха за развитието на високотехнологичната индустрия рецесията в еврозоната и навлизането на изкуствения интелект, което може доведе до намаляване на работни места на ангажираните с по-рутинни задачи. Възможността за развитие на сектора той вижда в още по-доброто партньорство с общините в страната за привличането на нови инвеститори и активизиране на младите хората, които в момента са извън образователната система и не са включени в пазара на труда.
