„Българските букви, език и книжовност са ключ към славянското и световното културно наследство. Българската култура и духовност са проводник към световните исторически тайни. Непобедима е силата на нетленното богатство от букви, думи, език и вкоренената в тях мъдрост. Българският език, българските букви, българската книжовност определят нашата идентичност вече 14 века.“
С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова приветства присъстващите и участниците в Международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. Форумът е по инициатива на вицепрезидента и се организира с подкрепата на Министерство на образованието и науката. Той е продължение на проведения през 2022 г. Международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“, който изтъкна ключовата роля на България за създаването и разпространението на кирилицата, на книжовност и духовност из целия славянски свят.
„Редица учени казват, че след гръко-византийската култура, след римо-латинската цивилизация идва друга толкова мощна цивилизация – българо-славянската! Цивилизация, родена от писаното словото, която се формира и развива само за около 30 години – какъв невероятен устрем“, подчерта Йотова в словото си.
Приветствие към форума отправиха президентът Румен Радев, министърът на образованието и науката Галин Цоков, както и представител на Българската православна църква.
Два дни в София и Пловдив над 30 известни учени слависти от 11 държави заедно със свои български колеги ще дискутират значението на славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и значението на езика и идентичността в процесите на глобализация. Акцент ще бъде ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация – славянската.
Емблема на международния форум е буквата „Б“, изписана от проф. Кирил Гогов – автор на българския герб.
„Б е символ на Бог, бащина земя, благословия, благодарност, България“, посочи вицепрезидентът.
Илияна Йотова благодари на учените от България и чужбина за отдадеността на науката за българския език, книжовност, култура, духовност. В приветствието си тя подчерта основната цел на форума – да върне интереса към славянската култура и значението й за развитието на света, да се изследва това наследство в страната, която го създаде – България.
„Форумът, който представя най-новите търсения и разгадавания на богатата славянска култура и история, е уникален и защото чуждестранните участници не се нуждаят от превод на български език. Ще се опитаме да направим прочит на миналото, на мястото на езика и идентичността в глобализацията. Ще се опитаме да дадем отговор на въпроса дали универсиализмът превзема идентичността, дали униформеният език краде от богатството на националните езици в тяхното многообразие“, заяви Илияна Йотова.
Вицепрезидентът е убедена в необходимостта от Ренесанс на хуманитаристиката в 21 век.
„Не съм съгласна с твърденията, че технологиите са несъвместими с хуманитарните науки. Те не са екзотично занимание или хоби за изследване на миналото – необходимост са, защото предават мъдростта на вековете. Славянското културно наследство не е вкаменелост, напротив – жизнеността му вдъхновява и окуражава, за да устояваме на бурите на съвремието“, посочи Йотова.
Тя изтъкна тенденцията в глобалния свят за заличаване на идентичността, като я определи като пагубна за съхраняването и развитието на паметта за славянската цивилизация с нейните постижения и специфики.
„Отстояването на идентичността не се противопоставя на глобализацията, напротив – неизменен фактор е в голямото културно многообразие на света. В никакъв случай не означава и патриотарство“, каза вицепрезидентът.
Според Йотова културният национализъм води до криворазбран прочит на едно безспорно дело, каквото е Кирило-Методиевото.
„Много са примерите как то се използва за политико-национални интереси, като се потъпква неговата достоверност. Научните изследвания са най-ефикасният лек срещу тези пороци. Заради тях трябва да върнем разговора за делото на Светите братя и техните ученици, за спасената им мисия от тогавашната българска държава и княз Борис, за да няма подмяна на фактите“, посочи вицепрезидентът.
„Днес ние не оспорваме суверенитета на съвременни държави, нито техния език, не пречим на никого да се самоопределя, но имаме общо историческо минало, което трябва да се признава и да се отстоява. Научните изследвания предпазват от изкушението за създаване на фиктивна история, което неминуемо води до политически и междудържавни конфликти“, отбеляза Йотова.
Вицепрезидентът определи езика като основен белег на идентичността, един от държавотворните елементи, шифър за културно наследство.
„Езикът е нашата Родина, както казва акад. Владимир Зарев. Днес, когато все по-често оскверняваме словото, злоупотребяваме с думите, ние посягаме с нечисти ръце върху мъдростта. Сериозно трябва да подхождаме към политиките, с които го пазим и развиваме“, посочи Илияна Йотова.
Вицепрезидентът отново подчерта необходимостта от създаването на Български национален културен институт, който да обединява културната и образователната политика на България пред света.
„Българският национален културен институт ще разпространява и познанието за българското, за славянското културно наследство, би бил сред основните фактори за стимулиране на връзките с други славянски народи, за укрепване на мощта на славянската култура в 21 век“, подчерта Йотова. Тя призова новият български парламент и следващото правителство да работят по-активно върху приоритетите култура и образование.
Вицепрезидентът акцентира и върху прогресивно намаляващите лекторати по български език и култура в чужди университети.
„Да обединим усилия на наднационално ниво – заедно да пазим достойното място на славистиката в световните университети. Злоупотребата тук е похищение и изневяра към славистичната наука. Златният век на българската книжовност и култура и неговото изучаване допринася за познаване на световното езиково и културно многообразие“, посочи Йотова.
В словото си тя подчерта огромната роля на българските неделни училища в чужбина за съхраняване на българската идентичност, за разпространение на българския език, култура и духовност.
Вицепрезидентът благодари за подкрепата на Министерството на образованието и науката. Форумът се провежда със съдействието на Националната научна програма за развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина.
