ВКС връща на Апелативен съд–Пловдив за ново разглеждане делото срещу бившия служител на Национална служба „Борба с организираната престъпност“ /НСБОП/ Владимир Панайотов, блъснал момиче на пешеходна пътека и причинил смъртта му в село Братаница, съобщиха от правното ведомство.
С Решение № 192/25.05.2023 г. по наказателно дело № 55/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд /ВКС/ отменя решението по в.н.о.х.д. № 216/2022 г. на Апелативен съд–Пловдив и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Делото пред ВКС е образувано по протест и по касационни жалби на частния обвинител.
С присъда на Окръжен съд–Пазарджик Владимир П. е признат за виновен в това, че на 19.07.2021 г. в селото при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на 7-годишно момиче. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за 4 години и 8 месеца, лишен е и от право да управлява МПС за 6 г.
С въззивното решение присъдата е изменена, като е отменена в частта, с която Владимир П. е признат за виновен за извършени нарушения по Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и по чл. 119, ал. 1 и ал. 2 и чл. 196 от Правилника за прилагане на ЗДвП, оправдан е по тези обвинения, намален е размерът на наказанието „лишаване от свобода“ на 3 години и изпълнението е отложено за 4 години, наложена е пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и е намален размерът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ на 4 години. Присъдата е потвърдена в останалата ѝ част.
Съдебният състав на ВКС приема протеста и жалбите за основателни. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, подсъдимият е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. В решението на ВКС се подчертава:
„Несъмнено е, че в рамките на надлежно проведената процедура по чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК съответният съд /първоинстанционен или въззивен/ не може по свой почин или по искане на страните да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. В рамките на признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт могат да се установяват и противопоставят „правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложението на материалния закон и с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. Задължително условие за доказателствена дейност в коментираната насока е обстоятелствата от посочения кръг да са съвместими с фактологията по обвинителния акт и да не внасят „съществени изменения в нейните очертания“.“
Защитата на Владимир П. е направила искане за разпит на подсъдимия и на свидетели за установяване на обстоятелства, свързани със събития, предшестващи инкриминирания инцидент, по изпълняваната от Владимир П. служебна задача, наложила бързото му придвижване с автомобила, предпоставили превишаване скоростта на движението. Въззивният съд е откликнал на искането, като не е изложил никакви съображения нито в съдебното заседание, нито в постановения акт дали и доколко с оглед на обвързващите указания в цитираното тълкувателно решение това е било допустимо.
Страните по обвинението поддържат доводи и срещу оправдаването на подсъдимия по обвинението за нарушение на чл. 119, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП /ал. 1 гласи, че при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, а съгласно ал. 2 при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци/.
Въззивната инстанция е приела, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с осъждането на Владимир П. за нарушение на коментираната разпоредба, без същият да е имал обвинение за това. В обвинителния документ чл. 119, ал. 1 и ал. 2 е посочен не като разпоредба от закона, а като такава, съдържаща се в подзаконовия акт относно неговото приложение. Според върховните съдии принципно незаконосъобразно от процесуална гледна точка е осъждане на подсъдим по непредявени факти, за които не е имало повдигнато обвинение и това в определени случаи би довело до оправдаването му изцяло или поне частично.
Подходът, приложен от апелативния съд, към обсъждането на съзрения от него процесуален проблем обаче е ограничен. Констатацията за осъждане по „непредявено обвинение“ е изисквала задълбочено проучване от съда, който е следвало първо да съобрази дали в обвинителния инструмент се съдържа съставомерна фактология по повод на правилото за движение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и за действията на подсъдимия, с които го е нарушил.
„Отделно от това с обвинителния акт измежду вменените на подсъдимия нарушения на специалното законодателство, попълващи бланкетния състав на престъплението по чл. 343 от НК, присъства и разпоредбата на чл. 196 от ППЗДвП, в която е предвидено идентично по съдържание правило за поведение на водачите към пешеходците, в частност при приближаване на управляваното МПС към пешеходна пътека. Така посоченото не е било предмет на обмисляне от апелативния съд, а е трябвало да получи съдебно внимание, преди да се направи заключението, че подсъдимият е осъден по „непредявено обвинение“„, пишат върховните съдии.
Във връзка с индивидуализацията на наказанието в решението на ВКС се подчертава, че в хода на досъдебното производство подсъдимият не е депозирал обяснения по повдигнатото му обвинение. Във въззивното решение съдът е причислил към смекчаващите обстоятелства и „доброто процесуално поведение, демонстрирано от подсъдимия през цялото време на процеса… същият е дал обяснения… и с тези обяснения е спомогнал за разкриване на обективната истина“. Според върховните съдии от цитираното не става ясно как с обяснения, каквито не присъстват в досъдебното производство, подсъдимият е улеснил разследването, даващо основание това съдействие да се третира като допълнителен смекчаващ фактор при индивидуализация на наказанието.
Пропуснато е да се съобрази и механизмът на инкриминираната дейност, който се характеризира със сериозно нарушаване на правилата за безопасност, предвидени да гарантират живота и здравето на най-уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.
