Върховният касационен съд върна делото за ново разглеждане срещу Веселин Марешки във Варненския апелативен съд. Присъдата, издадена на 14 септември 2020 година, е била изцяло отменена от тричленен състав на ВКС. Делото е образувано по жалби на двамата подсъдими и на частния обвинител и граждански ищец.
С първоинстанционната присъда подсъдимите Веселин Марешки и Красимира Колева са признати за невиновни в извършването на престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 3, пр. 2, 3 и 4 вр. ал. 1 НК за това, че за времето от 09.10.2014 г. до 16.11.2014 г. в град Варна, с цел да принудят Асен М. да поеме имуществено задължение – да им заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10 000 лева, го заплашили с увреждане на имущество – разрушаване на стопанисваното от него заведение, и с друго противозаконно действие с тежки последици за него – създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведението, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, извършено е от две лица, и са причинени значителни вреди в размер на 14 838,37 лева, поради което са изцяло оправдани.
С въззивната присъда на Апелативен съд – Варна е отменена частично първоинстанционната присъда и е постановена нова, с която и двамата подсъдими са признати за виновни по повдигнатото им обвинение, като на Веселин Марешки са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и „глоба“ в размер на 8 000 лв., а на Красимира Колева – 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 6 000 лв.
Подсъдимата Красимира Колева е оправдана по първоначално повдигнатото ú обвинение целта на упражнената принуда да е била Асен М. да поеме имуществено задължение към нея – да ú заплаща ежемесечно сумата от 10 000 лв. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
Върховните съдии приемат жалбите на подсъдимите за основателни. При постановяването на новата присъда от въззивния съд са допуснати нарушения на процесуални правила, които са от категорията на съществените, тъй като са довели до нарушаване на правото на защита на подсъдимите.
Съпоставката между диспозитива на обвинителния акт и този на въззивната присъда сочи, че всеки от подсъдимите е обвинен, че е отправил заплахата лично, а е признат за виновен, че е сторил това в съизвършителство с другия подсъдим, каквото обвинение както на подсъдимия Марешки, така и на подсъдимата Колева не е повдигнато с обвинителния акт, пише в съдебното решение.
В обстоятелствената част на обвинителния акт, а и в мотивите на въззивната присъда не се съдържат факти за отправена заплаха от подсъдимата Колева към св. М. В този смисъл е налице противоречие между мотивите и диспозитива на въззивната присъда относно осъществяването на елемент от обективната страна на престъплението по чл. 213а от НК от подсъдимата Колева.
С новата въззивна присъда подсъдимата Колева е призната за невинна и оправдана по обвинението целта на упражнената принуда да е била паричната сума да се заплаща на нея. Съпоставката между диспозитива на обвинителния акт и този на въззивната присъда сочи, че подсъдимата Колева е била призната за невинна по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение и осъдена по обвинение, което не й е било повдигнато и предявено, тъй като в диспозитива на обвинителния акт не се съдържа друго обвинение, освен, че подсъдимата е целяла да принуди пострадалия да плаща на нея.
Доводът на въззивния съд, че липсвало изменение в обвинението спрямо подсъдимата Колева, тъй като фактите били същите, няма как да бъде споделен. Осъждането по непредявено по надлежния ред обвинение е недопустимо, същото нарушава правото на защита на обвинените лица и представлява особено съществено нарушение на процесуалните правила, припомнят върховните съдии.
Съпоставката на съдържанието на мотивите на въззивната присъда с обстоятелствената част на обвинителния акт сочи на значително сходство, а на места е налице и пълно съвпадение. По този механизъм неяснотите и противоречията в обстоятелствената част на обвинителния акт са пренесени и в съдържанието на мотивите на апелативния съд. Налице е противоречие в мотивите относно обстоятелствата за осъщественото от подсъдимите, които са от значение и за правилното приложение на закона.
На първо място, налице е неяснота относно обекта, за който се твърди, че подсъдимите поискали от свидетеля М. да поеме имуществено задължение – за двете заведения, за които свидетелят е заплащал наем на дружеството на свидетелката П. или за терасата, за която към онзи момент не е плащал наем на никого.
Съществуващата неяснота се задълбочава и от обстоятелството, че наемът за двете заведения е възлизал общо на 5000 лв., докато имущественото задължение, посочено в диспозитива на осъдителната присъда е 10 000 лв.
Налице е, на следващо място, противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата за постигнатата договореност между подсъдимите относно лицето, към което е поискано свидетелят М. да поеме имуществено задължение.
Неяснотата при установяване на фактическата обстановка е намерила съответно отражение върху правните изводи на апелативния съд. Налице са противоречиви изводи относно параметрите и момента, в които е постигнато съгласие и е формиран общ умисъл у подсъдимите както относно обекта, така и относно размера, за който е поискано поемането на имуществено задължение.
В мотивите към присъдата свидетелските показания с характер на производни не са анализирани, а съдът е приел декларативно, че те са еднопосочни относно основните интересуващи делото факти. В действителност тези показания, според състава на ВКС, не са еднопосочни относно съдържанието на разговора между подсъдимия Марешки и свидетеля М., за който разговор пострадалият разказал впоследствие на свидетелите и са в противоречие със съобщеното от последния.
Така върховните съдии считат, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и затова връщат делото срещу Веселин Марешки за ново разглеждане.
