Тричленен състав на Върховния касационен съд /ВКС/ отмени присъдата на Софийския градски съд /СГС/ и върна делото на бившия футболист Александър Бранеков за извършени непристойни действия. Делото ще бъде разгледано от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.
През 2021 година Бранеков бе признат за виновен, че е хвърлил паве към полицейския кордон. Действието е извършено на 2 септември 2020 година на площад „Независимост“. Наложени са му наказанията „обществено порицание“ и „пробация“ с мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години. Оправдан е по обвинението деянието да се отличава с изключителна дързост. С присъдата на СГС е отменена първоинстанционната, като подсъдимият е оправдан изцяло.
Съдебният състав на ВКС приема протеста за основателен поради допуснати пропуски в оценъчната дейност от страна на СГС, което определя и наличието на касационното основание, водещо до отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
За да оправдае подсъдимия, СГС е приел, че липсват безспорни доказателства, че приложените и изследвани по делото видеозаписи отразяват събития, състояли се именно на инкриминираните в обвинителния акт дата и място. Самите експерти сочат, че в изследваните от тях записи не се наблюдават индикации за камера, дата и час.
Обектът на тяхното изследване е диск, съдържащ два файла, който е предоставен от МВР. В съпровождащото писмо изрично е посочено, че записите са от камери за видеонаблюдение, находящи се в района пред площад „Народно събрание-2“ за времето от 11:45 часа до 12:15 часа на 2 септември 2020 година. Тричленният състав на ВКС подчертава, че тази информация, допълнително се подкрепя от показанията на полицейски служители, на бащата на подсъдимия, както и от обясненията на самия подсъдим.
Според върховните съдии, за да приеме, че не се установява безспорно време и местоизвършване на деянието, контролираният съд е подходил избирателно, фокусирайки се върху констатацията на вещите лица за липса в записите на дата и час, но не е разгледал останалите доказателствени източници, изобилстващи от еднопосочна информация в тази насока. С този свой своеобразен отказ съдът се е лишил от възможност пълноценно да мотивира своя краен акт.
Селективен е подходът на съда и по отношение обективираното в експертизата, на която единствено е отделено внимание, а и по некоректен начин е представена в мотивите позицията на експертите относно визията на изследвания от тях субект и неговите действия. В своето заключение вещите лица са категорични, че в изображенията на заснетото лице и в снимки по предоставен доброволно от подсъдимия сравнителен материал е заснето едно и също лице. Според ВКС, ако наличното в този доказателствен способ бе разгледано от съда в контекста на съдържимото в показанията на полицейските служители, които са възприели изпратено им изображение на лице, хвърлящо паве по полицейски кордон като част от възприет от тях и видеоклип, както и издирването и непрестанното му наблюдение до задържането му – улеснено от разпознаваемостта му – ярка на цвят горна част на облеклото и висок ръст, той не би декларирал съмнение относно идентификация на самоличността му.
Според върховните съдии превратността в тълкуването от съдебния състав на иначе недвусмислената позиция на вещите лица, че ръката, държаща този предмет, е именно на подсъдимия и всички налични на записа кадри сочат на негов замах, респективно създаване на движение по хвърляне на предмета, води и до порок в правно-аналитичната дейност на второстепенния съд.
