Владимир Димитров: Не тръгвайте с неопитен водач в планината, изгубването е най-малкият проблем

Владимир Димитров е председател на сдружение „Зелена Странджа“, което всеки уикенд организира походи в планината, както и много други събития, свързани с опазването и любовта към природата. По професия той е лесовъд, но също така е лицензиран водач с богат опит зад гърба си. В групите, които води на поход, са добре дошли хора от всички възрасти, които могат да се съобразят с нивото на трудност на прехода.

Владимир е и автор на маршрута „Тур Странджа“, който е дълъг 180 километра, като тръгва от Елхово и завършва в Ахтопол, а по пътя си минава през куп села, природни забележителности, църкви, параклиси, светилища и археологически обекти. Пред Искра.бг той разказа за рисковете от участието в походи с неопитни и нелицензирани водачи, за състоянието на пътеките и чистота в Странджа, както и други теми, които вълнуват всеки турист. 

Защо организираните походи с нелицензиран и неопитен планински водач са проблем?

Лицензът не е гаранция, че водачът e качествен. Далеч съм от мисълта, че един курс с продължителност от година и половина, може да те направи планинар. Има хора, които не са ходили на планина, изкарват курса и започват да водят. Нямат опит, а той се придобива с много ходене в планините и в продължение на години. Трябва да си попадал в различни ситуации и сезони, защото така се придобива опит. Трябва да имаш отношение към планината, но и към хората.

Често попадаш в една група, където всеки човек е различен. Твоята роля е да си балансьор, да можеш да си връзката между тях и групата да не се разпадне. Затова и самият курс е широкообхватен и засяга всякакви аспекти, включително и психология, а не само ориентиране и познаване на околната среда.

Когато знаеш, че един човек е изкарал курс, това е някаква отправна точка и поне гледа сериозно на нещата. В момента има къде да се изкара такъв курс, но допреди 10 години изобщо професията на планински водач не беше позната. Сега започна да навлиза и който иска и който е сериозен може да го изкара, тъй като той организира всяка година.

Важно е да се каже, че не е редно хората да поощряват и да легитимират нелицензирани и неопитни водачи, защото по този начин могат да навредят не само на себе си, но и на другите. Това важи дори и за социалните мрежи, където с коментари, харесвания и споделяния, може да въведете някого в заблуда.

Как да изберем на кого да се доверим?

Трудно може да се прецени, защото не може да се вярва само на социалните мрежи, където тези походи се организират. Там всеки може да се представи както си иска. Няма точни критерии и няма как да разбереш дали някой е добронамерен или иска да те подведе. Аз водя групи от ученик, а допреди 7-8 години никой не търсеше такива лицензи и нямаше такава практика, но пак имах опит, защото това съм го правил дълго време. Може би логиката е да не тръгваш с непознати хора и на сляпо, най-малкото трябва да имаш препоръки от непознати.

Какви рискове крие изборът на грешен водач?

Изгубването е най-малкият риск. Това всъщност може да се случи и на опитни водачи, но те поне знаят как да реагират. Ситуациите, в които са изпадали преди това, ще им помогнат да намери пътя. Докато водач без опит може сам да те вкара в ситуации, които да доведат проблеми. Те могат да са свързани с терена, с метеорологичните условия и дори взаимоотношенията между хората. В планината най-малкият проблем на един човек, който го смята за незначителен, може да се окаже огромен. Ако той не го сподели, за да се вземат мерки навреме, той може да стане толкова голям, че да провали плановете на цялата група. Там всичко много бързо може да ескалира. Примерно да те заболи пръстчето или да не са ти удобни обувките, но си казваш, че ще търпиш. Това може да повлияе на цялата група в един момент, тъй като тя няма как да те остави да се справяш сам.

Най-малкото водачът не трябва да създава допълнителни рискове и предпоставки за инциденти. За съжаление са познати точно такива случаи. Когато той няма опит, може да направи много грешки, с които пряко да навреди.

В какво състояние са пътеките в Странджа?

Странджа е ниска планина, а освен това притежава най-голямото биоразнобразие. Растителността там много бързо избуява и превзема пътеките. Освен това по тях рядко минават туристи и ако не се разчистват принудително, а не просто да се тъпчат от хора, а да се премахват храстите и клоните, те стават трудноразличими в рамките на 1-2 години. Проблемът от край време на маршрутите в Странджа е липсата на поддръжка. Има маркирани маршрути, които след като веднъж са направени, се изоставят.

Няма институция, която да носи отговорност. Пътеки са правени от различни институции през годините, Природен парк „Странджа“ е направил много маршрути, общините по различни проекти, както и горските стопанства. Но никой не ги припознава като нещо, което непрекъснато трябва да поддържа и реално те не носят отговорност и нямат такава задача. Всичко се прави по-скоро доброволно или по някакви проекти.

С какво допринася за това „Зелена Странджа“? 

Аз за себе си намерих начин да съчетавам работата и донякъде ползата за пътеките. Ние периодично минаваме по едни и същи маршрути и всеки се повтаря горе-долу два пъти годишно. Откакто през тези 7-8 години сме започнали да правим походи, за тях мога да кажа, че са проходими и разчистени. Става дума за кръгови еднодневни маршрути от всяко едно село в Странджа. Бях си поставил такава цел преди години постепенно да има проходими маршрути, които след това да маркираме поетапно, тъй като това е един дълъг процес – изисква време и средства.

Обхождал съм ги един по един и за всеки един ми е отнело по няколко дни да го проверя от всички посоки и го сглобя, за да стане лесен и достъпен за средно ниво туристи.

Също така направихме един електронен пътеводител „Go To Strandzha“, в който започнах да публикувам информация. Той не е завършен и още се разработва, тъй като идеята беше изменена с времето. В момента има качени около 20 маршрута, но „Зелена Странджа“ има общо около 200, ако не и 300. Така че всичко това изисква време, тъй като първо трябва да се подреди в готов вид, да се синтезира информацията и снимките.

Идеята е да тръгнеш от Бургас и в рамките на един ден да идеш до някое интересно място, да повървиш някакво разстояние сам и да се прибереш. Само че този път можеш да го направиш и сам, без организирана група.

Продължават ли акциите на „Зелена Странджа“ за почистване и каква е ситуацията със замърсяването в момента?

Много ме радва, че почти на всеки поход, дори аз да не обявявам и да не вадя чувал, хората сами започват да събират и увличат и другите. Така на всеки поход се връщаме с по 1-2 чувала боклуци. В групите има всякакви хора, но повечето от тях мръсотията в гората ги дразни.

Източникът на замърсяване със сигурност не е от туристи или поне не тези, които ходят на поход с раници. Там, където има достъп за коли и се ходи на пикници е много замърсено. Такива са местата около реките например. Боклукът се оставя от хора, които отиват там с автомобили, с много багаж и нямат никаква екологична култура. Тръгвайки си, те остават купища боклуци след себе си.

През последните години замърсяват и бежанците, но това е неизбежно. На тези хора това им е последната грижа, тъй като те оцеляват и бягат от места, където умират хора. Няма как да искаме от тях да си носят боклука през целия път, затова те изхвърлят нещата, за да не им тежи. Няма как да отидат в някое село и да го изхвърлят.

Този боклук си остава наш проблем. Нито бежанците ще се върнат да го съберат, нито някой специално ще дойде да чисти. Ако ние не го изчистим, ще си стои така в гората. За съжаление наистина има цели сметища. Виждали сме много такива места, на които правят почивки или минават често. По граничните общини Болярово и община Средец сме свикнали на много грозни гледки. Там мащабите са много по-големи.

А ловните дружинки и дървосекачите?

Ловните дружинки нямат интерес да изхвърлят боклук, защото по този начин ще прогонят животните, но дървосекачите изобщо не се съобразяват. Работниците в гора често са с много ниско ниво на всякаква култура и масово събиране туби от моторни масла, шишета от вода и консерви с храна, които те си носят. Това е масово навсякъде в гората. По принцип трябва Горското стопанство, когато приема едно сечище, да следи фирмата, която работи там, да си почисти боклука. За съжаление намираме подобни замърсявания навсякъде и този процес продължава. Проблемът е много сериозен, тъй като работници в гората все по-трудно се намират, а стопанствата са принудени да се примиряват с ниско качество и нивото пада.

Какво се случва със създадения от Вас маршрут „Тур Странджа“, който включва 180-километров преход от Елхово до Ахтопол?

„Тур Странджа“ се развива и все повече хора имат интерес към него. Добива все по-голяма популярност, което мен много ме радва като негов основател. Идеята е повече хора да дойдат от различни краища на България и чужбина и да останат за няколко дни в Странджа, като отсядат в къщите за гости и по този начин се подпомага местния бизнес и живота на месните.

Има къщи, които специално бяха построени или ремонтирани по трасето и се отдават на туристи. Всичко зависи от самите хора – колко са инициативни, амбициозни и постоянни.„Тур Странджа“ е една възможност и който я вижда, може да я се възползва, но тя не дава нищо на готово. Другият момент е, че маршрутът ще се развива дотолкова, доколкото могат местните хора да го разберат и да предлагат гостоприемството си на туристите. Все повече от тях го правят, което е хубаво. Дори не само местни, но и хора от Бургас и от София виждат този потенциал и инвестират в къщи.

Потенциалът не е напълно развит, но има прогрес и аз се надявам, че тепърва този маршрут ще става по-популярен.