ВМРО обвиниха ГЕРБ, ДПС и „Демократична България“ /ДБ/, че са отказали да отпуснат средства за образованите родители в Столична община. И то без мотиви, и без дебат. Става въпрос за предложение, внесено от ВМРО, за отпускането на еднократна финансова помощ за образовани родители. Докладната записка е била входирана от общинският съветник адвокат Михаил Петров.
Докладът е бил внесен за втори път през 2020 г., след като в предходния мандат е бил оставен от ГЕРБ и Йорданка Фандъкова на трупчета в постоянните комисии на общинския съвет. На 21-ви юли, след две години „подмятане“, е бил разпределен на сесия на Столичния общински съвет. Без аргументи, мотиви и дискусия от ГЕРБ, БСП и „Демократична България“ отхвърлиха възможността Столична община да предоставя еднократна финансова помощ при раждане на дете от семейства със средно и по-високо образование.
Юристът и общински съветник от ВМРО Михаил Петров, разработил концепцията, посочи в залата на СОС, че предложението не е дискриминационно, напротив, то позволява и хората, които работят и имат доходи да получат подпомагане. Той допълва, че това е мярка срещу демографската криза и целта ѝ е и хората, които внасят данъци и осигуровки, да получат стимул за раждане на деца. Предложението е една от мерките на ВМРО за борба с демографската криза и част от политиката за стимулиране на раждаемостта и грижата за семейството.
Ето и цялото изказване на общинския съветник от ВМРО в СОС Михаил Петров:
„Това, което ме провокира да работя по тази тема, са многото разговори с млади хора, с които установихме един парадокс. При положение, че България е в демографски колапс липсва реална помощ от държавата за преодоляването му. Едни от първите бегли опити бяха, когато благодарение на участието на ВМРО в изпълнителната власт преди 2 г. беше прокарана отстъпката в данъците за физическите лица и възстановяването им според броя на децата на данъчнозадължените лица. После тази мярка бе продължена и от четворната коалиция.
Това е една малка стъпка от страна на държавата, но трябват още много. Не приемам, че справянето с тази криза е само задача на държавата. Общините също притежават своите лостове да осъществяват социална политика. София не е остров в океана на демографката катастрофа. Нека не се залъгваме, че механичният прираст на населението в столицата замества естествения положителен прираст. Проблемите с кадрите съвсем скоро ще обсебят и икономиката на София. Освен това националните проблеми са и софийски проблеми – може да сме граждани на различни общини, но всички сме български граждани, независимо в село ли сме родени или в град.
В момента не се нуждаем от тълпи от мигранти, които да ни оправят демографията, както казваше един еврокомисар, нито от безконтролна раждаемост на деца като средство за препитание на родителите им, които деца също да увиснат на социалната ни система съвсем скоро. Напротив, нуждаем се от отговорни родители, които не просто да създават n на брой деца, а и да ги възпитат като добри български граждани. Получава се така, че най-много социална подкрепа получават родителите с ниско образование или в повечето случаи с никакво такова.
Същите тези граждани са с ниска продуктивност, ниска добавена стойност от професиите им за икономиката, заплащат символично осигурителни вноски и данъци, не ползват обученията на Бюрото по труда за повишаване на уменията си, но пък активно разчитат на социални помощи и придобивки.
В другата крайност са едни други граждани, които са инвестирали редица години в образование, обучения, изграждане на бизнеси и кариери. Улисани в работа и образование, в повечето случаи точно при тях се е наложил еднодетният модел, по-рядко двудетният. Защото искат да изучат децата си, да ги възпитат, да им осигурят условия, отговарящи на техните финансови възможности, а не на това, което държавата ще ги подпомогне. Именно те, средната класа, са гръбнакът на икономиката. От техния живец и способности зависи просперитета на държавата ни.
Тези хора произвеждат най-много блага и освен бенефициенти в бюджета редно е и да са бенефициери (лицето, което получава). А за съжаление, дискриминационно или не, точно те са изключени от повечето възможности за социално подпомагане, защото те си имат. Задачата им е да произвеждат и дават, а не да получават.
Тази програма не цели да изключи някого, тя няма репресивен или ограничителен характер. Тя има за цел да стимулира всички български граждани да се образоват (образованието според Конституцията до 16- годишна възраст е задължително, а средното образование безплатно). Да знаят от малки, че освен права, имат и редица задължения към държавата и обществото. Че освен някой да им дължи помощ, те имат задължение да помагат на същата тази държава. Тази програма не цели да достигне до 100% от гражданите, тя цели да достигне до 100% от тези, които с отношението и труда си са спомогнали за нейното развитие и преди да поискат нещо, първо са ѝ дали.
Накратко, с програмата се цели да се възстанови социалната справедливост:
1. Увеличаване на раждаемостта на територията на Столична община посредством предоставяне на еднократна финансова помощ, която ще спомогне двойките в първите месеци при отглеждането на дете.
2. Допълнителни помощи за отглеждане на дете да получават родители, които са изпълнили конституционния си дълг да се образоват;
3. Да се подпомогнат гражданите, които са инвестирали повече средства в образование;
4. Да се стимулират гражданите да повишават образователната си степен и създавайки деца – да знаят, че ще бъдат подпомогнати в това;
5. Да се утвърди тридетният модел;
6. Създаването на деца не е бизнес. Те са богатството на България и следва да се подпомагат отговорните родители, а не тези, използващи ги като касичка.
7. На последно място, но не и по значение, се надяваме тази програма да е стимулираща мярка за държавната политика, която да приоритизира борбата с демографската криза, като предприеме бързи действия за насърчаване на раждаемостта, връщане на историческата и нова диаспора обратно в Родината.“
