„Не се заигравайте с Трети март – националният празник на България!“
За това настояват от ВМРО, разпространявайки позиция до медиите. Според тях тези, които призовават да бъде отменен празникът, са солидно подхранени от различни чужди интереси и центрове на влияние, които от десетилетия целят подмяната на българската история. Споровете около 3 март не са нищо повече от синдром на липсата на национална памет, смятат от партията. Какво пише още в позицията им?
„В исторически план Санстефанска България е базирана на идеята всички българи от българското землище – Вардарска Македония, Егейска Македония, Западна Тракия, Одринска Тракия, Северна Добруджа, Западните покрайнини и част от Поморавието, да бъдат събрани заедно, в общи граници. И това е постигнато в почти пълна цялост след Цариградската конференция от 1876 г. Санстефанският мирен договор е подписан на 3 март 1878 г.
Това е последният международен договор, който обединява, а не разделя българите и не разкъсва земите ни. Който събира един народ на една земя, а не отделя майки от децата им, не разделя семейства с граници. Не къса жива плът от землището на България. Наричайте го както искате, но 3 март не е ден за честване на руското величие, а за честване на надеждата за възстановяването на единната свободна българска нация.
3-ти март е ден, който следва да обединява хора от различни националности, включително братските нам украински и руски народи, които в хода на историята са били неведнъж рамо до рамо в битките за отстояване на нашата свобода. И докато глупостта и истерията диктуват решенията на нашите политици, ние от ВМРО не приемаме този акт на посегателство върху историята.
Отказът от почитане на националния ни празник е директно неуважение към предците ни, дали живота си и положили костите си за възстановяването на българската държава. Отказ от национална идентичност. Отказ от българския национален идеал!
Да бъде повдигана темата за забрана на този ден като официален празник не е „модерно“ и „готино“. Комунистическо е! Защото този празник е бил забранен единствено от комунистическия режим след 1946 г., когато е обявен за „опасна част от великобългарския шовинизъм“. Словосъчетание, което е в опасна близост с днешната риторика на „демократичните“ говорители по темата. Това не е „отвратителен национален комплекс на снишаване“. Нито е „липса на себеуважение и уважение към историята ни“. Това е тържеството на един горд народ, който за първи път след 500 години турско робство усеща своята национална идентичност и цялост. За съжаление – само за няколко месеца, до Берлинския договор (юли 1878 г.), който разбива мечтата за обединение на българския народ.
А да Ви напомним ли, господа неолиберали, че именно забранилата честването комунистическа власт беше същата тази, която щеше да направи анексия на България през 70-те години на миналия век, като 16-а република на СССР? Защото явно и тази част от историята са Ви платили да забравите. Или не? Платили са Ви да прокламирате пълното обезличаване на националната идентичност на българите! Или негласното присъединяване на България като фантомна република на САЩ? Оставете Трети март на българите с памет и спрете да политизирате историята и да търгувате с България! България не се продава!“
