След като преди дни пусна примамливи намеци за „ново вълнуващо откритие за Луната“, американската космическа агенция разкри убедителни доказателства за наличие на вода на единствения ни естествен спътник, съобщава “BBC”. Това „недвусмислено откриване на молекулярна вода“ ще засили надеждите на НАСА за създаване на лунна база.
Целта е да се поддържа тази база чрез използване на природните ресурси на Луната. Констатациите са публикувани като две статии в списанието Nature Astronomy. За разлика от предишните откривания на вода в постоянно засенчени части на лунните кратери, сега учените са открили молекулата в осветени от слънцето участъци на повърхността на Луната.
В изказването си по време на виртуална телеконференция, съавторът Кейси Хонибол, постдокторант в Центъра за космически полети Goddard в Мериленд, каза:
“Количеството вода е приблизително еквивалентно на бутилка вода от 12 унции (354 мл бел. ред.) в кубичен метър лунна почва.”
Нейният колега от НАСА Джейкъб Блитчър, от Дирекцията за изследване на човека на агенцията сподели, че изследователите все още трябва да разберат естеството на воднистите находища. Това би им помогнало да определят колко достъпни ще бъдат те за бъдещите лунни изследователи. И макар че преди това е имало признаци на вода на лунната повърхност, тези нови открития предполагат, че тя е по-обилна, отколкото се смяташе досега. Хана Сарджънт, планетарен учен от Отворения университет в Милтън Кейнс, заяви пред BBC News”
“Това ни дава повече възможности за потенциални водоизточници на Луната.”
“Къде да поставим лунна база, в голяма степен е фокусирано върху това къде е водата.”
Американската космическа агенция заяви, че ще изпрати първата жена и следващия мъж на лунната повърхност през 2024 г., с което ще се подготви за “следващия гигантски скок” – човешкото изследване на Марс още през 2030-те.
Д-р Сарджънт обясни, че това означава да се разработи „по-устойчив начин за изследване на космоса”. Пред BBC News тя беше категорична:
“Част от това е използването на тези местни ресурси – особено вода.”
Как учените намериха тази лунна вода?
Първото от тези нови открития е направено от въздушен инфрачервен телескоп, известен като София. Тази обсерватория, на борда на модифициран Боинг 747, лети над голяма част от земната атмосфера, давайки до голяма степен безпрепятствен изглед на Слънчевата система.
Използвайки този инфрачервен телескоп, изследователите уловиха цвета чрез “подпис” на водните молекули. Учените смятат, че водата се съхранява в мехурчета от лунното стъкло или между зърна на повърхността, които го предпазват от суровата среда.
В другото проучване учените търсят постоянно засенчени области – известни като студени капани – където водата може да се улавя и да остане постоянно. Те откриха тези студени капани на двата полюса и стигнаха до заключението, че “приблизително 40 000 километра на квадрат от лунната повърхност има способността да улавя вода”.
Какво означава това откритие?
Д-р Сарджънт заяви, че това може да „разшири списъка с места, където бихме могли да искаме да изградим база“. През следващите няколко години предстоят доста еднократни мисии в полярните области на Луната. Но в дългосрочен план има планове за изграждане на постоянно убежище на лунната повърхност. Изследователят от Отворения университет сподели още:
“Това би могло да окаже някакво влияние. Това ни дава известно време да извършим известно разследване.”
“Не ни дава много време, защото вече работим по идеи за лунна база и къде ще отидем, но е по-обещаващо.”
“И без това щяхме да отидем до Луната. Но това ни дава повече възможности и го прави още по-вълнуващо място за пътуване.”
Експертите казват, че водният лед може да формира основата на бъдещата лунна икономика, след като разберем как да го извлечем. Би било много по-евтино да правим ракетно гориво на Луната, отколкото да го изпращаме от Земята. Така че, когато бъдещите изследователи на Луната искат да се върнат на Земята или да пътуват до други дестинации, те биха могли да превърнат водата във водород и кислород, които обикновено се използват за задвижване на космически превозни средства. Следователно презареждането на Луната може да намали цената на космическите пътувания и да направи лунната база по-достъпна.
