Водещи европейски държави са сериозно загрижени относно сигурността

Те се отказаха от традиционния стремеж към консенсус между 27-те членки на ЕС и се опитаха сами да се справят с трудната ситуация

0
27
Европейски съюз, флаг. ЕС. Снимка: wikimedia commons
Снимка: wikimedia commons

Докато Европа се бори с най-дълбоката си криза в областта на сигурността от 1945 г. насам, малка група от водещите сили на континента предприе радикална стъпка, предаде „Politico“. Те се отказаха от традиционния стремеж към консенсус между 27-те членки на Европейския съюз /ЕС/ и се опитаха сами да се справят с трудната ситуация.

По време на минисрещата на върха, която се проведе в Париж вчера, френският президент Еманюел Макрон събра лидерите на Германия, Италия, Испания, Полша, Дания и дори на Обединеното кралство, което напусна блока преди 5 години. Унгарският премиер Виктор Орбан, словашкия премиер Роберт Фицо и други високопоставени фигури, които се смятат за твърде симпатични на Москва, не бяха удостоени с покана за присъствие.

По-малки държави от ЕС като Латвия и Естония също не бяха включени, въпреки че са сред най-изявените членове на блока относно критиките към Русия. Това определено не е обичайният начин, по който трябва да се води политиката на ЕС, но форматът в Париж разкрива сериозността на геополитическия шок, който в момента разтърсва континента. Опростеното провеждане на срещи на върха е знак, че търпението на лидерите се изчерпва, което е особено видно от напрегнатите заседания на ЕС, на които страните често не успяват да постигнат съгласие по предложенията или ги променят почти до неуместност.

Последната задача на събралите се в Елисейския дворец беше да начертаят план за адаптиране към новата брутална реалност на континента без да разчитат на подкрепата на САЩ. На дневен ред изникваха редица неотложни въпроси, включително как Европа може да помогне на Украйна да постигне възможно най-изгодното мирно споразумение, или как европейските държави могат да продължат да се защитават срещу Русия, след като САЩ възнамеряват да оттеглят голяма част от помощта си при управлението на Доналд Тръмп. Това са въпроси, които експерти по сигурността и политици от държавите – членки на ЕС, дискутират подробно през последните две години.

И все пак, те отново изглеждаха шокирани, когато миналата седмица Тръмп обяви, че е разговарял с Владимир Путин и ще започне преговори за прекратяване на войната „незабавно“. Съкратената среща в Париж беше красноречив показател за ограниченията на сложните, основани на консенсус процеси в ЕС, най-вече когато става въпрос за провеждане на външна политика. В търсенето на единодушно съгласие от страна на блока относно руските санкции унгарският премиер Орбан се явява многократна пречка за въвеждането на нови мерки след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, предприета преди три години.

Не бива да се пренебрегва и фактът, че правната система на ЕС е „тромава“, а институциите в Брюксел се занимават предимно с икономически въпроси и не са създадени, за да решават проблеми, възникнали при военни планове. Военните действия обикновено са в правомощията на така наречените „коалиции на желаещите“ (термин, който се използва, когато определени държави-членки решават да действат заедно по конкретен въпрос, без да чакат или да бъдат ограничени от всички останали членки на ЕС.)

Вчера Макрон представи нова концепция, а именно „коалицията на поканените“. След три часа и половина дискусии обаче, гостите му не стигнаха до категорично решение на кошмара, свързан  със сигурността на Европа, нито до план, който да държи Украйна извън обсега на Путин.  Все пак, британският министър-председател Киър Стармър възнамерява да замине за Вашингтон през следващите дни, за да се опита да убеди Тръмп, който поиска от европейските лидера да поемат инициативата относно войната в Украйна, че американските сили трябва да продължат да упражняват влиятелна роля в този конфликт.

Няколко лидери на ЕС, по-специално полският министър-председател Доналд Туск и германският канцлер Олаф Шолц, обаче изразиха нежеланието си да изпратят свои войски като миротворци в размирните територии. По по-важният въпрос как точно Европа може да укрепи собствената си отбрана без американска военна помощ, все още изглежда труден за отговор. Дори ако в крайна сметка бъде изработена обща стратегия, може би ще бъде твърде късно. Поръчките в областта на отбраната често отнемат години, а цялата икономика на Русия вече е подготвена за война.

За още новини вижте ТУК

Присъединете се към нашия Телеграм

Абониране
Известие от
guest
2000


0 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments