Военните и чиновниците си взимат най-много болнични по празниците, като те са до 3 дни, тоест заплащани от работодателя, а не от Националния осигурителен институт. Те се използват и за удължаване на уикенди.
34% от общо издадените при тези две категории болнични са с продължителност до 3 дни. Статистиката бе съобщена от министъра на труда и социалната политика Деница Сачева в отговор на отправено питане от народен представител, предаде „24 часа“.
След военните и чиновниците в топ 3 се нареждат учителите. При тях 25,91% от всички болнични са до 3 дни.
Най-малко кратки листове си взимат самоосигуряващите се лица – около 3 на сто.
Така, оказва се, държавата е най-ощетена от този вид обезщетения.
561 000 са болничните до 3 дни от общо издадени 2 770 000 през 2018 година. Отбелязва се увеличение с 4,6% спрямо 2017 година.
Тази година болничните около Гергьовден, например, бяха повече от тези при грипна епидемия. Само през април, май и юни 2019 година бяха издадени 1 милион листа, а през първите 3 месеца на година, когато беше пикът на болестта, са 678 000.
Учителите оглавяват класацията по издадени болнични между 4 и 7 дни. Веднага след тях са държавните служители. Тук военните са на четвърто място. На трето са служителите, които са на сумирано работно време. Общо 896 000 са били болничните между 4 и 7 дни през 2018 година.
Самоосигуряващите се и работниците в частния сектор използват най-много болнични между 8 и 14 дни. При свободните професии делът на този вид листа е 37,91%. Общо издадените през 2018 година е 896 200, като има ръст от 8,4% в сравнение с 2017 година.
Самоосигуряващите се са водещи при болничните между 15 и 30 дни и над един месец. При този вид листа чиновниците вече са на последно място с 3,24%.
