Дни след като руските сили са се оттеглили от покрайнините на Киев в драматичните първи седмици на пълномащабната си инвазия преди две години, една снимка е разкрила какво се е случило с изчезналия съпруг на Наталия Вербова, споделя самата тя пред „Associated Press“. Разглеждайки изображението на осем екзекутирани мъже, лежащи върху студен бетон в предградието на град Буча, направено от фотографа на Вадим Гирда, погледът на жената се е спрял на мъж, който е бил с лице надолу и с вързани ръце. В първия миг не е искала да повярва, че това е съпругът й Андрий, който се е присъединил към териториалната отбрана на страната, дни след инвазията, но впоследствие е бил задържан от руската армия. Месец по-късно жената е посетила моргата и е разпознала чорапите, които по-рано самата тя му е подарила. Оказало се, че това е Андрий.
„Никога няма да забравя локвата кръв под него. Когато видях тези снимки, разпространени по целия свят, изпитах болка. Минаха две години, но за мен сякаш това се е случило вчера. Нищо не се е променило“, казва Наталия, застанала над гроба на съпруга си.
След като са нахлули в Украйна, руските военни сили бързо са успели да окупират Буча, оставайки там за около месец. Когато украинските войски са предприели контраофанзива, за да си върнат града, те открили „епицентъра“ на жестокостите на войната. Десетки тела на мъже, жени и деца били проснати по улиците, в дворовете и домовете, както и в масови гробове. По някои от тях имало следи от изтезания. Ден след ден хората се опитвали да съберат и идентифицират труповете на своите. Атмосферата в някогашното предградие, известно със своя спокоен живот, била шокираща и мълчалива. Намерени са над 400 тела. Украинските власти твърдят, че общият брой на загиналите не е уточнен, а много от местните жители все още са в неизвестност.
Днес, две години по-късно, Буча се опитва да се върне към нормалния си ритъм на живот. На хоризонта се виждат кранове, а по главната пътна артерия се очертават скелетните рамки на бъдещите жилищни комплекси. Кафенета и ресторантите са отворени за клиенти. Това са знаци на надежда и обновление там, където до неотдавна имаше само травми и отчаяние. На местата, където набързо са били изкопани импровизирани гробове с дървени кръстове, сега са издигат мраморни надгробни плочи с портрети на загиналите във войната. В съседното предградие Ирпин, където по време на руската окупация цели улици с били разрушени и почернени, текат усилени дейности по възстановяване.
По случай втората годишнина от освобождаването на тези и други киевски предградия украинският президент Володимир Зеленски благодари на всички, които са участвали в тяхното реставриране.
„Става дума за нещо повече от възстановяване на руините. Става дума за запазване на идеята за свободен свят и нашата обединена Европа,“, каза още той.
За тези жители, които са пострадали от най-тежките руски зверства обаче, подобни промени са по-скоро козметични. За тях времето не е притъпило болката от загубата. Много от жителите на Буча се опитват да приемат случилото се с тях и техните близки. Наталия Вербова е благодарна, че съпругът й вече има много по-красиво изградено място за вечен покой. Преди да загинат той и останалите мъже са опитали да поставят блокада на пътя, за да попречат на руските войски да напреднат към Киев. По-късно телата им са открити от фотографа Вадим Гирда, който ги е видял да лежат пред една сграда на улица „Яблунска“. Те са били там в продължение на един месец, а размазаните им тела са се запазили от зимния студ. Едва след като руските сили са се изтеглили от Буча, близките им са успели да ги приберат. По думи на Наталия мъжете трябва да бъдат считани за национални герои. Тя пази грижливо вещите на съпруга си – телефонния му указател и портфейла. Жената споделя, че не може да продължи напред и признава, че правителството не е дало на съпруга ѝ официален статут на военнослужещ – обозначение, което би позволило на семейството да получи финансова компенсация след неговата смърт.
