Един поддръжник написа вълнуваща песен за кампанията, която е пусната близо 4 милиона пъти в Spotify, предава „Асошиейтед прес“. Други доброволци щурмуват филипинските села, обикаляйки от врата на врата, за да събират подкрепа за вицепрезидента Лени Робредо на президентските избори следващата седмица.
Залогът е голям: ако опонентът на Робредо – Фердинанд Маркос-младши, спечели президентския пост, както показват проучванията, а това ще бележи зашеметяващ обрат за нация, където милиони се изсипаха през 1986 г., за да изтласкат от страната диктаторa и баща на Маркос, чийто наследството продължава да засенчва сина му.
Последователи от различен произход – семейства с техните баби и дядовци, и деца, лекари, активисти, католически свещеници и монахини, телевизионни и филмови звезди, фермери и студенти – се присъединиха към митингите на Робредо, подобни на фиеста. Тя нарече нововъзникващото движение „розова революция“ заради цвета, който носят нейните доброволци.
Огромните тълпи, както и снимки с дронове и видеоклипове, публикувани онлайн от последователи, предизвикват спомени за масовото, но до голяма степен мирно въстание „Сила на хората“ от 1986 г., което свали силата Фердинанд Маркос в азиатски демократичен етап и възхити света. Докато призивът за сплотяване тогава беше да се върне демокрацията след години на брутална и корумпирана диктатура, бойният вик на привържениците на Робредо е обещание да донесе добро и без корупция управление с нея като новия реформаторски факелоносец.
„Искахме добро управление, честни, трудолюбиви държавни служители, които наистина се грижат за хората и тя най-накрая е тук“, заявис Ника дел Росарио, 32-годишен музикант. Той коментира още:
„Нека не губим този шанс, защото някой като нея не идва много често.“
Заедно с колегите си, дел Росарио написа и изпя две песни за кампанията на Робредо, включително „Rosas“ — тагалог за рози — почит към патриотичната и скромна практическа политика на опозиционния лидер, която се превърна в емоционален химн за нейните последователи. Песента е излъчена повече от 3,9 милиона пъти в Spotify само за два месеца и стана вирусна във Facebook и YouTube и докара привържениците си до сълзи на митинги. Робредо обаче води трудна предизборна битка срещу сина и съименник на Маркос, който оглави проучванията за предпочитания на избирателите с привидно непреодолима преднина.
Робредо остана на второ място в независимите проучвания за 10-странната президентска надпревара, далеч зад Маркос-младши, със само седмица преди 67 милиона регистрирани избиратели да изберат следващия си лидер на 9 май.
Маркос-младши оглави последната анкета на Pulse Asia с 56% подкрепа, въпреки че рейтингът му спадна леко сред по-ниската средна класа, а Робредо се класира на второ място с 24% след ръст от девет пункта. Останалите кандидати изоставаха значително в проучването от 17 до 21 март, при което бяха анкетирани 2400 филипинци на възраст за гласуване в цялата страна с допустима грешка от 2 процентни пункта.
Кандидатурата на Маркос-младши беше подкрепена от неговата кандидат-вицепрезидентка Сара Дутерте, дъщеря на напускащия президент Родриго Дутерте, която остана популярна въпреки кървавата му репресия срещу незаконните наркотици и мрачния рекорд за човешки права, който остави хиляди мъртви оттогава. 2016 г. Ето какво изтъкна президентът на Pulse Asia Роналд Холмс относно предпочитанията на избирателите:
„Все още има вероятност хората да променят решението си. Освен това е трудно да се улови ефектът от кампаниите от уста на уста и от къща до къща“
Активисти, които помогнаха за свалянето на Маркос преди 36 години, се опасяват, че историята на Филипините ще бъде преобърната, ако синът му поеме управлението на страна, която отдавна се смята за азиатската опора на демокрацията. Маркос-младши, 64-годишен бивш сенатор, защити наследството на баща си и твърдо отказва да признае и да се извини за широко разпространените злоупотреби и грабежи, които белязаха Филипините по време на неговото управление на военно положение. Съдилищата в САЩ и Филипините, както и правителствените разследвания предложиха безспорни доказателства за този период. Флоренсио Абад, политически задържан през 70-те години на миналия век при Маркос, който по-късно служи на високи държавни постове след падането на диктатора и сега съветва кампанията на Робредо, коментира случващото се така:
„Най-лошият ми страх е завръщането на Маркози… защото ще се сблъскаме с глобално осъждане. Хората ще ни питат: „Не сте ли се взели поука? Ти каза през ’86 никога повече, а сега той се завърна. И така, какво ни казвате?“
57-годишната Робредо, бивша конгресменка и майка на три деца, се кандидатира независимо и не принадлежи към никоя от утвърдените политически династии и богати земевладелски кланове в страната. Тя е цитирана за нейната почтеност и простота в засегнатата от бедност и корупция нация от Югоизточна Азия, където двама президенти бяха обвинени в грабеж и бяха свалени, включително по-старият Маркос, който почина в изгнание в САЩ през 1989 г. Трети беше задържан за близо четири години по подобно обвинение, но в крайна сметка беше изчистено.
Подобно на покойния си съпруг, уважаван политик, който загина при самолетна катастрофа през 2012 г., призивът на Робредо се крие в избягването на капаните на властта. Като конгресмен тя редовно пътуваше сама с автобус от своята провинция до столицата и обратно, често през нощта, използвайки дългото пътуване за сън.
Освен изборното си съперничество, Робредо и Маркос-младши са от противоположните страни на историята.
Като студент в държавния университет на Филипините през 80-те години, Робредо се присъединява към протестите срещу Маркос, които завършват с демократичното въстание през 1986 г. През 2016 г. тя побеждава с мъка Маркос-младши в огромната надпревара за вицепрезидент в първото им избирателно рали. Той води дългогодишна и неуспешна съдебна битка, за да обезсили нейната победа заради предполагаема измама и все още отказва да отстъпи от обвиненията.
Без огромната логистика, необходима за президентска кампания, Робредо първоначално не е планирала да се бори за висшия пост, но промени решението си в последния момент миналата година, след като Маркос-младши обяви кандидатурата си и преговорите за представяне на един-единствен опозиционен кандидат се провалиха. Появата на доброволци в кампанията беше спасителен пояс, според нейните съюзници. Джорджина Ернандес, която координира националните доброволчески усилия за Робредо, споделя:
„Тя нямаше никаква тактика и наистина доброволците бяха тези, които енергизираха цялата кампания.“
Армията от доброволци на Робредо, за която Ернандес казва, че наброява близо 2 милиона, първоначално участваха във всякакви кампании – от превръщането на стените покрай пътя в розови стенописи с нейния портрет и мота до предоставянето на безплатни медицински и правни услуги до поддържането на супени кухни за бедните .
Повечето обаче се насочиха към провеждане на кампания от къща до къща и организиране на митинги на звезди с наближаването на изборния ден, каза тя.
Мери Джоан Буан, доброволец, който също се присъедини към бунта от 1986 г., коментира, че противопоставянето на издигането на друг Маркос на президентския пост десетилетия след свалянето на диктатора е станало по-сложно предвид добре финансирана кампания за обновяване на имиджа на семейство Маркос, която започна на социалните мрежи преди няколко години.
„Много разчитат на социалните медии сега и използват платформи като TikTok за информация, така че това е двойно предизвикателство“, категоричен е Буан, който обикаляше от врата до врата, за да събира гласове за Робредо в депресиран квартал на Манила. Няколко жители направо казаха на нейната група, че подкрепят BBM, популяризирана препратка към Маркос-младши, която не споменава фамилното му име.
Социологът от университета на Филипините Ранди Дейвид заяви, че рядко срещаното и спонтанно доброволческо движение, което се появи за Робредо, е червен флаг за потенциални тирани.
„Традиционните политици са предпазливи от неограничения потенциал на социалните движения да оформят изборните резултати, както и от способността им да приемат нови форми и да устоят след изборите“, пише Дейвид във филипинския дневник Инкуайър, водещ всекидневник в Манила. Той обаче е категоричен:
„Но автократите са тези, които се страхуват най-много от тях – защото почти винаги носят в себе си семената на смяната на режима.“
