13-годишната Ника Селиванова прави сърце с двете си ръчички, махайки за сбогом на най-добрата си приятелка Инна, която е притисната до стъклената преграда, която разделя антрето на гарата в Херсон от чакалнята. Миг по-рано те са се прегърнали, а в очите им са напирали сълзи. Инна е целунала Азия, кафяв дакел, увит в топло одеяло, носено от Ника на ръце. Момичетата не знаят кога ще се видят отново, пише „BBC“.
Семейството на Ника напуска Херсон без да имат крайна цел. Към момента те са решили да се насочат към западния град Хмелницки, надявайки се, че ще получат помощ там. Последните няколко дни в Херсон са били твърде тежки за майката на Ника – Елена.
„Преди те /руските сили/ ни обстрелваха от 7 до 10 пъти на ден, а сега са 70-80 пъти, през целия ден. Твърде страшно е. Обичам Украйна и моя скъп град. Но трябва да тръгваме.“, казва Елена.
Жената и трите й дъщери са сред повече от 400-те души, напуснали Херсон след Коледа след рязко увеличаване на интензивността на бомбардировките на града от руската армия. Вчера е било обстреляно родилно отделение на болница. Няма пострадали, но това допълнително е усилило страха сред хората.
Елена заминава с евакуационен влак, осигурен от украинското правителство. Стотици хора обаче напускат града сами, като опашката от автомобили се натрупва на контролно-пропускателния пункт на изхода на града.
Ирина Антоненко е била обляна в сълзи, когато екипът на „BBC“ се е приближил до колата й, за да разговаря с нея.
„Не издържаме повече. Обстрелът е толкова силен. Останахме през цялото това време и си мислехме, че ще мине и че ще имаме късмет. Но удар удари къщата до нашата и домът на баща ми също беше обстрелван.“, коментира тя, добавяйки, че планира да пътува до Криви Рог – град в централна Украйна, където има семейство.
Само преди месец в Херсон имаше ликуващи сцени. Градът беше превзет от руските сили на втория ден от нахлуването им и освободен – на 11 ноември. Близо до мястото, където са били разположени маси с украински знамена, отбелязващи освобождаването от руския контрол, минометна атака на Бъдни вечер уби 11 души и рани десетки. Сред загиналите са социален работник, месар и жена, продаваща мобилни SIM карти – обикновени хора, работещи или посещаващи централния пазар в града. На светлия празник градът е бил атакуван от минохвъргачки 41 пъти, отчитат от украинското правителство.
Руснаците стрелят от левия (източен) бряг на река Днепър, където са се оттеглили. Херсон е стратегически важен регион, често наричан вратата към Крим. Много анализатори твърдят, че сега Русия е принудена да заеме отбранителна позиция там. Трудно е да се предвиди какво се надява да спечели от нападението над Херсон. Освен минохвъргачни снаряди руските сили използват и запалителни боеприпаси.
56-годишният Сергей Брешун е бил убит, докато спи. Домът му се е срутил върху него след удар на снаряд. Ден след смъртта му журналистите на „BBC“ са се срещнали с майка му – 82-годишната Тамара, която е дошла да търси паспорта му сред развалините. Документът й трябвал, за да освободи тялото му от моргата.
„Имах чувството, че нещо ще се обърка онзи ден. Защото говорих с него /по телефона/ и го помолих да напусне къщата. Той не го направи и това беше. Животът ни е съсипан.“, плаче тя.
Едва приключили разговора с нея, последвали още силни експлозии. Самотният стремеж на възрастната майка да се сбогува достойно със сина си е опасен, защото нито една част от Херсон не е безопасна. Да оцелееш в града, независимо дали на улицата или в дома си, е въпрос на шанс.
39-годишната доброволка на Червения кръст Виктория Яришко е била убита при експлозия на минохвъргачен снаряд точно пред базата на организацията в Херсон, на няколко метра от безопасността. Майка й Людмила Бережна показва почетния медал, който дъщеря й е получила.
„Много съм щастлива, че помогна на много хора. Беше толкова мила. Но това също е болезнено за мен. Трябва да се възстановя и да отгледам двете й деца. Казвам им, че трябва да се гордеят с майка си, защото тя е герой.“, споделя Бережна.
Виктория е живеела в подземния приют на Червения кръст с двете си деца – 17-годишната Альонушка и 12-годишният Саша. Те продължават да живеят там, чувствайки комфорт и защита сред групата доброволци, които са им станали семейство.
„Когато някой толкова близък умре, е трудно. Но ако се откажем и спрем, смъртта й щеше да е напразна. Ние работим, за да гарантираме, че хората ще живеят. Всичко друго е второстепенно.“, заяви Дмитро Ракицки, който е приятел на Виктория и друг доброволец.
„Това, което ме ядосва най-много, е, че те /руските сили/ винаги удрят цивилна инфраструктура. Къщи, жилищни блокове, котелни. Невъзможно е да се разбере логиката зад тези атаки.“, добавя Дмитро.
„Почти никога нямаме ток или вода. Понякога идва за кратко и отново изчезва поради обстрела. Много е страшно през нощта. Въпреки това все още имаме газ и можем да се стоплим.“, отбелязва местната жителка Лариса Ревтова.
Хиляди цивилни все още живеят в Херсон, но поне 2 пъти тази седмица местната администрация ги призова да го напуснат. Това е град, преследван от безмилостни и безразборни атаки.
