Превъзхождан по численост и въоръжение, един военнослужещ от фронтовата линия разказа пред “BBC” отрезвяващо за борбата на Украйна да се задържи на източния бряг на огромната река Днепър.
Няколкостотин украински военнослужещи са се добрали дотам в рамките на контраофанзивата, започнала преди 6 месеца. Под безмилостния руски огън, мъжът споделя, че е прекарал няколко седмици на окупираната от руснаците страна на реката, докато Украйна се е опитвала да създаде плацдарм около село Кринки. Репортерът на “BBC” не го назовава по име, за да защити самоличността му. В разказа му, изпратен чрез приложение за текстови съобщения, се говори за изхвърлени от водата войнишки лодки, неопитни подкрепления и усещане за изоставяне от страна на украинските военни началници. Войникът изтъква и темата за нарастващото напрежение, тъй като защитата на Украйна срещу руската инвазия наближава края на поредната си година.
„Водите на реката са под постоянен обстрел. Виждал съм как лодки с мои колеги на борда просто изчезват във водата, след като са били поразени. Те остават изгубени завинаги в река Днепър. Трябва да носим всичко със себе си – генератори, гориво и храна. Когато създаваш плацдарм, се нуждаеш от всичко в големи количества, но за този район не са планирани доставки. Мислехме, че след като стигнем дотам, врагът ще избяга и тогава спокойно ще можем да транспортираме всичко необходимо, но не се получи така. Когато пристигнахме на източния бряг, врагът ни чакаше. Руснаците, които успяхме да заловим, казаха, че силите им са били предупредени за нашия десант, така че когато стигнахме там, те знаеха точно къде да ни намерят. Те използваха всичко срещу нас – артилерия, минохвъргачки и огнехвъргачни системи. Мислех, че никога няма да се измъкна“, споделя мъжът.
По думите на военнослужещия в крайна сметка няколкото стотин пехотинци са успели да се окопаят, отчасти подпомогнати от украинския артилерийски огън от по-високите, западни брегове на Днепър.
Реката разделя окупираните от Русия и контролираните от Украйна части на южната Херсонска област.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски също изтъкна значимостта на тази офанзива. Генералният щаб на Украйна съобщи в ежедневната си актуализация, че силите на страната поддържат позициите си на източния бряг на Днепър и нанасят „огневи поражения в тила на противника“. Свидетелството на този военнослужещ обаче разкрива разногласията между украинското правителство и армейските генерали относно хода на войната. През ноември главнокомандващият на Украйна генерал Валерий Залужний заяви че „точно както през Първата световна война, ние сме достигнали ниво на технологиите, което ни поставя в патова ситуация“. Кабинетът на президента Зеленски бързо упрекна генерала за коментарите му, отричайки, че силите на бойното поле са в безизходица.
„Всеки ден седяхме в гората и посрещахме входящия огън. Бяхме в капан, тъй като всички пътища и пътеки са осеяни с мини. Руснаците все пак не могат да контролират всичко и ние използваме това, но техните дронове постоянно жужат във въздуха, готови да нанесат удар, щом видят движение. Снабдяването беше най-слабото звено. Руските сили наблюдаваха снабдителните ни линии, затова стана по-трудно – имаше истинска липса на питейна вода, въпреки доставките ни с лодки и дронове. Плащахме за голяма част от екипировката си сами, купувахме генератори, медицински консумативи и топли дрехи. Сега, когато става студено, нещата само ще се влошават. Реалната ситуация се потулва, затова никой няма да промени нищо. Никой не знае какви са целите. Мнозина смятат, че командването просто ни е изоставило. Момчетата смятат, че присъствието ни е имало повече политическо, отколкото военно значение, но ние просто си вършехме работата и не следвахме стратегия“, разказва още военнослужещият.
Село Кринки е превърнато в развалини. Сцените на осезаемо облекчение при освобождаването на град Херсон и някои обширни райони на Харковска област преди една година не са се случвали отново. Вместо това победите на Украйна се изразяват в защитаване на малки парчета опустошена и изоставена земя. Това затруднява политическата реализация на идеята на президента Зеленски за дългосрочна подкрепа от страна на Запада. Независимо от това обаче, борбата на анонимния войник трябва да продължи.
„Измъкнах се, след като получих сътресение на мозъка от мина, но един от колегите ми нямаше този късмет – от него беше останала само каската. Чувствам се така, сякаш съм избягал от ада, но момчетата, които ни замениха миналия път, попаднаха в още по-голям ад от нас. Следващата ротация също предстои. Моето време да прекося реката отново ще дойде скоро.“, споделя в заключение мъжът.
