Почвата на Бахмут е покрита със сняг и напоена с кръв. Този малък град в Източна Украйна е в центъра на епична битка, пише „BBC“.
Повече от шест месеца руските сили се опитват да го превземат. Украинските войски оказаха съпротива, което доведе до популярния тук лозунг „Бахмут държи“. Сега руснаците атакуват от три страни, с редовни войски и бойци от прословутата група наемници Вагнер. Руснаците са достигнали една от главните магистрали към града и се приближават към покрайнините. В някои райони в покрайнините се водят битки от къща до къща, като според украинската армия има „тежки битки за всеки дом“.
Чувството е, че Бахмут живее време назаем. Ако е така, Иля и Алексий възнамеряват да използват всяка секунда от него. Двамата украински национални гвардейци се движат бързо и безшумно през открит терен на фронтовата линия и след това се потапят в окоп. Камуфлажните им раници съдържат бойни оръжия – дрон, модифицирана ръчна граната и велкро лента. Произведената в Германия граната имаше прикрепена опашна перка, направена с 3D принтер, за да се гарантира, че експлодира при удар.
Иля – IT специалист, станал офицер от разузнаването – извършва кратка дейност, като залепва гранатата с велкро върху дрона. След това го изстрелва към вражеските сили, сгушени в окопите си, на километър и половина. Алексий, пилотът на дрона, разяснява:
„Знаем, че там има много руски войници, които се разхождат, живеят и седят. И така, ние просто им даваме подарък. Целта не е да убием много войници, а да ги накараме да се страхуват от нашето небе, да ги накараме да внимават всяка секунда. Това е психологически натиск.“
Той ни показва поглед от дрон, докато пуска гранатата над замръзнало пространство. Можем да видим удара на екрана му, но не можем да кажем дали се имало жертви отдолу.
Алексий разказва, че боевете в Бахмут са трудни, емоционално и физически:
„Тежко е, но ние оставаме тук и ще защитим Бахмут и района около него, доколкото можем.“
Но Украйна пресмята цената и има спекулации, че може да се оттегли, за да избегне по-нататъшни тежки загуби. В Кремъл часовникът тиктака – отброява се времето до първата годишнина от нахлуването на Русия в нейния съсед, на 24 февруари 2022 г. Президентът Путин иска победа преди това. Превземането на Бахмут ще му даде такъв и ще го доближи до целта му да превземе целия богат на минерали регион Донбас. За да стигнете до Бахмут, карате по криволичещи пътища. Маршрутът, който използвахме за предишни пътувания миналия септември, сега е класифициран като „самоубийствен“ поради постоянните руски атаки.
Сега градът се е сковал като черупка. Ударът на идващия и излизащия огън отеква по празните улици. Ракетите са пробивали дупки в сгради. Електрозахранването и водоснабдяването отдавна са изчезнали, както и по-голямата част от предвоенното население от около 70000 души. Но някои семейства са останали тук, с децата си, приютили се в сенките.
Анна, която е на седем, е ярка искра в безвъздушно тъмно мазе. Малки златни обеци блестят в ушите ѝ, русата ѝ коса е вързана на конска опашка и тя носи розов пуловер. Нейните цветни рисунки се редят по стените, но все още се чувства като в затворническа килия.
Анна живее с майка си Юлия, дядо Валери, две котки и кучето Мушка. Тя ни показва с гордост любимите си меки играчки, но сините й очи се открояват на фона на бледия ѝ тен.
„Седя в мазето почти по цял ден“, ми казва тя с хриплив глас и разказът ѝ продължава:
„Навън извеждам Мушка на разходка, но тя се страхува от тези гърмежи и постоянно се връща. Чак сутрин, когато се разсъмне, мога да я изведа.“
Юлия седи в сумрака наблизо, докато Анна изброява приятелите си, които вече са избягали. „Липсват ми всички“, казва тя.
„Арина може да е в Полша, Маша в Западна Украйна. Даяна отиде някъде другаде. Всички си тръгнаха.“
Но Юлия остава с дъщеря си. „Разбира се, тревожа се“, ми казва тя.
„Но мисля, че е повече или по-малко безопасно. Поне имаме всичко тук, всичко е подготвено. Смятаме, че никъде в Украйна не е безопасно и нямаме средства да отидем в чужбина.“
Подслонът им в мазето е добре зареден с храна и вода и те получават редовни доставки от Белите ангели, част от украинската полиция, която предоставя помощ и извършва евакуации. Ръководителят на отбора Павло Дяченко пламва, когато вижда Анна. В дълбините на войната те са изковали връзка. Той е донесъл на Анна нов спален чувал, за да я стопли, но предпочита да измъкне нея и семейството ѝ от линията на огъня. Той заявява:
„Не разбирам защо решават да останат. Бахмут е атакуван вечер, сутрин, през нощта. Много е опасно с тези бомбардировки и обстрели през цялото време.“
Повече удари над земята засилват мнението му. Обстрелът обикновено се засилва с наближаването на обяд – част от ритъма на войната в Бахмут. След изтощителни нощни битки, войските от двете страни спят до късно сутринта, преди да се върнат към оръжията си.
Излизаме от града и продължаваме през хълмисти хълмове, които предлагат зашеметяваща гледка към района. Украински колега на журналиста му споделя:
„Тези височини са по-важни за руснаците от самия Бахмут. Ако успеят да докарат артилерията си тук, могат да се насочат към по-големи градове като Краматорск и Славянск.“
Бахмут държи, засега, но за колко време не се знае.
