Самото достигане до края на деня и оцеляването през нощта трябва да се чувства като чудо в Ивицата Газа, пише „BBC“. Палестинците молят за безопасност, пише Филип Лазарини, ръководител на UNRWA, основната агенция на ООН за помощ в Газа, в една „безкрайна, задълбочаваща се трагедия… ад на земята“.
Сигурно е също толкова адско и за заложниците, взети от „Хамас“, както и за семействата на жертвите им. Войната е жестока пещ, която подлага хората на ужасни мъки. Но нейната топлина може да доведе до промени, които доскоро са изглеждали невъзможни.
Точно това се случи в Западна Европа след Втората световна война. Стари врагове, които са се убивали един друг в продължение на векове, избраха мира. Дали войната в Газа ще накара израелците и палестинците да прекратят вековния си конфликт за земята между Средиземно море и река Йордан?
Вдовицата на Мохамед Абу Шаар
Гледах видеозапис на жена, разкъсвана от скръб, седнала до тялото на съпруга си, Мохамед Абу Шаар. Тъй като Израел и Египет не позволяват на журналисти да влизат в Газа, не съм се срещала с нея. Не успях да разбера и името ѝ, което не беше публикувано заедно с тези на загиналия ѝ съпруг и деца. Във видеото тя сякаш се надява, че по някакъв начин силата на нейната скръб ще го върне.
„Кълна се, обещахме да умрем заедно. Ти умря и ме остави. Какво трябва да направим, Боже? Мохамед, стани! Заради Бога, любими мой, кълна се в Бога, че те обичам. За Бога, стани. Децата ни Нур и Абуд са тук с теб. Стани.“
Двете деца бяха с баща си, защото и тримата току-що бяха убити от Израел. Въздушен удар е разрушил къщата, в която са се надявали да ги приютят в Рафах.
Йонатан Зейген
Посетих Йонатан Зейген в апартамента му в Тел Авив. Това беше удобен дом, пълен с играчките на децата му. Сред семейните снимки разпознах майка му, Вивиан Силвър, която беше един от водещите израелски борци за мир с палестинците. Вивиан е в семейния дом в кибуца Беери, на границата с Газа, когато „Хамас“ напада на 7 октомври.
Когато за първи път се срещнах с Йонатан, в дните след нападението на кибуца им, той се надяваше, че майка му е била взета в Газа като заложник. Когато чул сирените за въздушно нападение в Тел Авив, той се обадил на Вивиан. Двамата превключват на WhatsApp, когато чуват стрелба и експлозии в кибуца, надявайки се, че ако тя не вдига шум, „Хамас“ ще заобиколи къщата. Той прочете текстовите съобщения, които са си разменили, отначало с черен хумор и изведнъж сериозни и изпълнени с любов, когато тя разбира, че се случва клане. Ето какво разказа мъжът:
„Тя ми писа, че са вътре в къщата, че е време да спрем да се шегуваме и да се сбогуваме.“
„И аз й отвърнах: Обичам те, мамо. Нямам думи, аз съм с теб.“
След това тя пише: „Чувствам те“. „Това беше всичко, това е последното съобщение.“
На следващия ден посетих къщата ѝ в кибуца и видях, че е изгоряла. На следователите им трябваха седмици, за да открият останките на Вивиан Силвър в пепелта, останала в сейфа. Йонатан се отказва от кариерата си на социален работник, за да води кампания за мир. Той споделя:
„Те дойдоха в моята страна и убиха майка ми, защото не бяхме в мир. Така че за мен това само доказва, че имаме нужда от него.“
„Това може да се развие по всякакъв начин. Катастрофи като тази предизвикват промени в обществата по света. И аз вярвам, че това може да доведе до по-добро бъдеще.“
Исса Амро
Исса Амро е палестински активист в Хеброн на Западния бряг. Градът е свещен за мюсюлманите и евреите, които го почитат като мястото, където е погребан пророк Авраам. От десетилетия той е огнище на напрежение.
Исса е добре познат в Хеброн и е смятан за нарушител на реда от израелските войници, които са наложили комендантски час за палестинците, живеещи в близост до еврейското селище в сърцето на града. Той ми разказа, че е бил задържан и бит след нападенията от 7 октомври.
Подобно на Йонатан Зейген в Тел Авив, Исса Амро вярва, че войната може да даде шанс на израелците и палестинците да водят по-добър и по-сигурен живот.
„Мисля, че това са две възможности. Или ще изберем да я задълбочим и влошим, или ще я използваме като възможност за решаване на конфликта и решаване на окупацията, решаване на апартейда и правене на възможен съвместния живот, защото решението за сигурност се провали… само мирът е решението.“
Перспективите за мир
Сега той може да изглежда далечен и преди да се случи, ще бъдат убити още много хора, но като всяка война и тази ще спре. Всички войни в Газа и около нея, откакто „Хамас“ пое контрола там през 2007 г., са завършвали по един и същи начин – със споразумение за прекратяване на огъня. Всичките споразумения за прекратяване на огъня бяха с фатален недостатък, който гарантираше следващата война между Израел и „Хамас“. Причината беше, че не беше направен опит да се сложи край на вековния конфликт между палестинци и израелци.
Убийствата и разрушенията в тази война са от толкова различен порядък, че никой не може да се преструва, че има някаква нормалност, която да се възстанови. Този път трябва да е различно. Това е прието от палестинците и израелците, както и от външните сили, които имат най-голямо значение.
Проблемът е да се постигне съгласие за това какво бъдеще ще бъде създадено. Израелското правителство се насочва към дипломатически спор със Съединените щати, неговия най-важен съюзник, относно това, което се случва след прекратяването на огъня. Президентът на САЩ Джо Байдън е разгневен от това, което той нарече „безразборно бомбардиране“ на Газа от страна Израел. Въпреки това той продължава да подкрепя Израел, както е правил от началото на войната, като разполага самолетоносачи, изпраща самолети, пълни с оръжия и налага вето на резолюциите за прекратяване на огъня в Съвета за сигурност на ООН. В замяна Джо Байдън иска Израел да се съгласи, че единственият път напред е възобновяване на преговорите за създаване на независима палестинска държава. Това беше целта на мирния процес в Осло, който се провали след години на преговори.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху не каза много за това как ще бъде управлявана Газа, ако и когато обяви победа над „Хамас“. Но той отхвърли плана на Джо Байдън. Една константа в дългата политическа кариера на Нетаняху е опозицията срещу независимата палестинска държава, която Осло се опита и не успя да създаде.
Пълната победа и безусловното предаване на всеки, който е останал жив в „Хамас“, остават целите на Израел. Унищожаването на „Хамас“, според Нетаняху, е единственият начин за спасяване на заложниците.
Няколко часа преди Байдън да заяви, че бомбардировките на Израел са били безразборни, Нетаняху направи собствена реч. В нея той беше категоричен:
„Няма да позволя на Израел да повтори грешката от Осло. След голямата саможертва на нашите цивилни и нашите войници, няма да позволя влизането в Газа на тези, които обучават за тероризъм, подкрепят тероризма и финансират тероризма. Газа няма да бъде нито „Хамас“тан, нито Фатахстан.“
Фатахстан е унизителна препратка към Палестинската власт, съперник на „Хамас“, която признава Израел и си сътрудничи с него по отношение на сигурността. Израелската вътрешна политика се вписва в изчисленията на Нетаняху. Проучванията на общественото мнение показват, че много израелци го обвиняват за провалите в разузнаването и сигурността, които позволиха на „Хамас“ да пробие в Израел с такава сила. Чрез удвояване на опозицията си срещу палестинското самоопределение, Нетаняху се опитва да си върне доверието на десните еврейски националисти, които подкрепят неговото правителство.
Йонатан Зейген, синът на убитата активистка за мир Вивиан Силвър, твърди, че майка му би била с разбито сърце, ако види войната, вярвайки, че войните предизвикват още войни.
„Мисля, че тя би казала „не от мое име“… войната, ако не сме твърде наивни, трябва да бъде средство, нали? Но би имала чувството, че тази война е причина сама по себе си, за отмъщение.“
Освен това Йонатан усеща нова възможност да върне мира в политическия дневен ред на Израел. Борците за мир бяха видни в Израел, докато не бяха дискредитирани, след като въоръжено палестинско въстание избухна след пропадането на процеса в Осло през 2000 г. Идеята за мир с палестинците изчезна от основната израелска политика. Сега, надява се Йонатан, тя постепенно се връща.
„Абсолютно. Дори не можеше да кажеш думата. А сега хората говорят за това.“
Иса Амро, палестинският активист в Хеброн, ми каза, че животът там е много по-труден за палестинците след 7 октомври.
„Стана много по-лошо. Десет пъти по-лошо. Повече ограничения. Повече насилие. Повече сплашване. Хората изобщо не се чувстват в безопасност. Хората нямат достатъчно храна за ядене. Хората нямат никакъв достъп до социален живот. Без училища, без детски градини, без работа. Това е колективно наказание в район, който е много ограничен.“
Иса влезе в словесен спор с група израелски войници, докато се разхождахме с него из центъра на Хеброн. Един от тях, в бойна екипировка, с автомат и голям пистолет в кобур, носещ черна маска, която разкриваше само очите му, слушаше внимателно, докато Иса ми каза, че мирът е единственият път напред, тъй като според него няма военно решение за конфликт. Войникът не каза името си, когато се включи в разговора.
„Не знаете какво е да растеш в Израел с такива съседи“, каза той.
„Права на гейовете, те бият жените, видях това с очите си. Да. Те убиват дъщерите си, ако имат връзка с някого, когото не харесват. Те (палестинците) са насилници. Познавам ги, живея с тях .. Те не искат мир… Те ме мразят. Знаете, че го усещам. Знам всички неща, които говорят. Не говоря с тях.“
Шанс за мирно бъдеще, за независима палестинска държава заедно със сигурен Израел, какъвто американците, британците и много други страни казват, че искат, няма да се появи без устойчива дипломатическа и политическа воля и решителност.
Старият формат от Осло на преговори между палестинци и израелци с посредничеството на американците завърши с провал.
Ако има следващ път, една идея, спомената от висши западни дипломати, е палестинската независимост да стане ключова част от по-широк пакет от промени в Близкия изток. Израел обаче ще бъде предложена наградата за взаимно признаване със Саудитска Арабия, ако направят отстъпките, необходими за палестинската независимост. Йордания и Египет биха били решаващи играчи като страни, които са сключили траен мир с Израел. Също така жизненоважни биха били Катар и Обединените арабски емирства, изключително богати държави от Персийския залив. Подобно на саудитците, те се нуждаят от мир в Близкия изток, тъй като харчат стотици милиарди, за да се утвърдят като глобални играчи.
Вече съществува план. Преди двадесет години саудитският мирен план предлагаше на Израел пълно признаване и мир с арабските държави в замяна на жизнеспособна и суверенна палестинска държава в Газа и на Западния бряг, със столица в Източен Йерусалим. Той може да бъде възобновен чрез разширяване на съществуващите споразумения на Абрахам между Израел и някои арабски страни, но към него се добави цената на палестинска държава. Това е амбициозна идея, която нямаше да се случи без нови израелски и палестински лидери, които повярваха в проекта.
Американците биха могли да посредничат, въпреки че ще трябва да бъдат безпристрастни, нещо, което никога досега не са успявали. И двете страни ще трябва да са готови да направят болезнени компромиси с лелеяни убеждения, особено по отношение на територията. Политическите бури ще се разразят над лидери, готови да поемат рискове за мира.
Израелският министър-председател Ицхак Рабин беше убит от еврейски екстремист през 1995 г., когато се опита да сключи мир с палестинците. Ислямистки екстремист уби президента на Египет Ануар Садат, защото сключи мир с Израел.
И войната в Газа ще трябва да приключи възможно най-скоро. Ако се разпространи, кошмарните сценарии включват отчаяни палестинци, които нарушават египетската граница, докато израелските танкове се приближават, и ескалацията в пълномащабна война на сегашния трансграничен обмен между Израел и ливанската милиционерска група Хизбула.
Толкова много трябва да се направи, за да има шанс мирът. Толкова много вече се е объркало, че мирът може просто да се окаже невъзможен.
