Войната на Русия в Украйна причини смъртта на хиляди хора, превърна цели градове в руини и принуди милиони местни жители да напуснат домовете си. Най-мащабният военен конфликт в Европа от Втората световна война насам също така наруши международния ред на сигурност и предизвика опасен смут в световната икономика, пише „CNN“. Ето какъв е погледът към ключовите моменти от конфликта месец по-късно:
Пътят към войната
В началото на 2021 г. струпването на руски военни сили в близост до Украйна породи опасения за настъпление. През април Москва изтегли част от силите си, като по този начин подготви почвата за срещата на върха през юни между президента Джо Байдън и руския президент Владимир Путин. Срещата им обаче така и не успя да смекчи напрежението между Русия и САЩ.
Подновяването на активната дейност на руските войски по украинските граници започна в края на октомври и до края на годината броят на военнослужещите там достигна около 150 000 души. От самото начало на увеличаването на си военните сили, изпратени в близост до Украйна, Москва отричаше да планира нападение срещу съседката си, като определяше подобни опасения от страна на Запада като част от кампанията за дискредитиране на Русия. В същото време тя призова САЩ и съюзниците им да не допускат присъединяването на Украйна към НАТО и да изтеглят силите на алианса от Източна Европа – искания, които Западът отхвърли като неоснователни.
На 21 февруари Путин стана по-настоятелен в исканията си, признавайки независимостта на проруските отцепнически региони в Източна Украйна. Силите в тези региони се сражават с украинските сили от 2014 г. насам, когато приятелски настроеният към Москва президент на Украйна беше свален от власт след масови протести, а Русия отговори с анексиране на Кримския полуостров.
Началото на инвазията
В телевизионно обръщение, отправено на 24 февруари, Путин обяви началото на така наречената от него „специална военна операция„, целяща да демилитаризира Украйна и да изкорени предполагаемите „неонацистки националисти“ там. Докато той обясняваше действията си, руските военни сили нанесоха серия от въздушни и ракетни удари по военни съоръжения и ключови части от инфраструктурата на Украйна. Руските войски навлязоха в Украйна от Крим на юг, по цялата източна граница, както и през съюзника на Москва Беларус, който граничи с Украйна от север. Путин заяви, че Русия не е имала друг избор, освен да действа спешно, след като Вашингтон и съюзниците му са пренебрегнали искането ѝ за гаранции за сигурност. Западните лидери отхвърлиха твърденията като фалшив претекст за нападението.
Руските военни сили напреднаха към украинската столица Киев, разположена само на 75 км южно от границата с Беларус, приближиха втория по големина украински град Харков на изток и навлязоха покрай бреговете на Азовско и Черно море на юг. Въпреки че Русия продължава да твърди, че атаките са насочени само към военни обекти, въздушните и артилерийските удари засегнаха сериозно жилищни райони, училища и болници в цяла Украйна. В резултат на това много невинни граждани бяха ранени, а други изгубиха живота си.
Главната цел на Русия в южната част на страната е Мариупол – стратегическо пристанище, разположено край Азовско море, което е под обсада от седмици наред. Непрестанните руски бомбардировки оставят цели квартали в развалини и убиват хиляди хора всеки ден, превръщайки града в емблема на страданията на цивилното население. До момента хиляди хора са избягали от града, като част от бежанската вълна, която по оценки на ООН вече наброява повече от 3,5 милиона души.
Ядрени заплахи, страх от химическо оръжие
Още в първия ден на нападението руските сили поеха контрола над изведената от експлоатация атомна електроцентрала „Чернобил“, където все още има изтичане на радиоактивни вещества от най-тежката ядрена катастрофа в историята, която се случи преди 36 години. Няколко дни по-късно те превзеха и Запорожската атомна електроцентрала, най-голямата в Европа, като междувременно нанесоха удари по учебен център и предизвикват малък пожар. Всички тези действия породиха опасения за още по-мащабна предстояща катастрофа. Вчера руските военни сили са унищожили нова лаборатория в Чернобил, съобщи украинската държавна агенция, отговаряща за зоната на изключване в Чернобил. Международната общност изрази загриженост относно безопасността на двете централи.
Налице са и други заплахи. На 21 март изтичане на амоняк в химически завод в източния украински град Суми замърси район с радиус над 2,5 км, но не засегна живущите хора в града с население, наброяващо 263 000 жители, тъй като вятърът не духаше в тази посока.
Руските военни сили неведнъж са твърдели, че украинските „националисти“ кроят планове за взривяване на ядрен или химически обекти, за което да обвинят руснаците – предупреждения, от които се опасяваха западните власти, тъй като според тях това предвещаваше опасно нападение от страна на Русия.
Какво следва?
Дори когато настъплението му е в застой, а руската икономика се разклаща под ударите на западните санкции, Путин не дава признаци на отстъпление и компромиси. Въпреки рязкото понижение на стойността на рублата и покачването на потребителските цени, социологическите проучвания в Русия показват, че все още има силна подкрепа за Путин. Експертите обясняват тези резултати с мащабната пропагандна кампания на Кремъл и репресиите срещу инакомислещите.
Путин изисква от Украйна да приеме неутрален статут, да се откаже от кандидатурата си за членство в НАТО, да се съгласи на демилитаризация, да признае суверенитета на Русия над Крим, както и да признае независимостта на отцепническите републики в региона на Донбас. Зеленски обяви по-рано тази седмица, че Украйна е готова да обсъди евентуален неутрален статут заедно с гаранции за сигурност, които биха предотвратили всякаква по-нататъшна агресия. Въпреки това подчерта, че статутът на Крим и сепаратистите региони може да се обсъжда само след прекратяване на огъня и изтеглянето на руските войски от Украйна. Сега руският държавен глава вероятно се надява да спечели повече позиции и да преговаря от страната на силата, за да принуди Зеленски да направи отстъпки. Руските и украинските преговарящи обаче твърдят, че все още са далеч от изготвянето на проектоспоразумение, което Путин и Зеленски биха могли да обсъдят.
