Преди инвазията на Русия в Украйна най-належащата цел на европейската енергийна политика беше намаляването на въглеродните емисии, които са една от водещите причини за климатичните промени. Сега лидерите се стремят бързо да намалят зависимостта на континента от руския петрол и природен газ, а това означава противоречие между целите в областта на сигурността и климатичните цели, поне в краткосрочен план.
За да се откаже възможно най-бързо от руските енергийни доставки, Европа ще трябва да използва повече въглища и да изгради нови тръбопроводи и терминали за внос на изкопаеми горива от други страни. Тази драматична промяна се случва на фона на нарастващите разходи за гориво за шофьорите, собствениците на жилища и бизнеса в момент, когато политическите лидери изпитват сериозни притеснения относно геополитическите рискове, произтичащи от факта, че са толкова енергийно зависими от Русия.
През 2021 г. Европейският съюз е внасял около 40% от своя газ и 25% от своя петрол от Русия – икономически отношения, които според лидерите биха предотвратили враждебните действия, но вместо това ги подхранват. Въпреки че някои страни призовават за незабавен бойкот на целия руски нефт и газ, ЕС планира да намали вноса на руски газ с две трети до края на тази година и да го премахне напълно преди 2030 г. Това „няма да е лесно„, смята Паоло Джентилони, европейски комисар по икономиката. Въпреки това според него „това може да се постигне„.
В краткосрочен план прекратяването на енергийните връзки с Русия поставя фокуса върху осигуряването на алтернативни източници на изкопаемите горива, като в по-дългосрочен план геополитическият и ценовият натиск, предизвикан от войната на Русия в Украйна, може да ускори отказа на Европа от петрола, газа и въглищата. Експертите твърдят, че войната е напомнила на света, че възобновяемата енергия е полезна не само за климата, но и за националната сигурност. Това би могло да помогне за ускоряване на развитието на вятърната и слънчевата енергия, както и да даде тласък на инициативите за опазване на околната среда и енергийна ефективност.
ЕС е поел ангажимент до 2030 г. да намали количеството на емисиите на въглероден диоксид с 55% спрямо нивата от 1990 г. и до 2050 г. да достигне нулеви нетни емисии. Анализатори и високопоставени лица твърдят, че тези цели, залегнали в законодателството на ЕС в областта на климата, все още могат да бъдат постигнати. Бързото постигане на енергийна независимост от Русия обаче вероятно ще изисква „леко увеличение“ на въглеродните емисии, смята Джордж Закман, енергиен експерт в мозъчния тръст „Bruegel“ в Брюксел. По негови думи в дългосрочен план ефектът ще бъде повече инвестиции във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност в Европа.
Сега активно се обсъждат планове, които само допреди няколко месеца не биха били коментирани, като например експлоатацията на въглищните централи в Германия след 2030 г., която преди се считаше за неприемлив срок. В Обединеното кралство, което вече не е част от ЕС, министър-председателят Борис Джонсън заяви, че е време страната да си върне контрола върху енергийните доставки. Тази година Обединеното кралство ще се откаже от малкото количество петрол, който внася от Русия. Още по-важно е, че Джонсън обяви плановете си да одобри нови проучвания за нефт и газ в Северно море, за ужас на природозащитниците, които твърдят, че това е несъвместимо с целите на цията в областта на климата.
Международната агенция по енергетика наскоро публикува план от 10 точки, с който Европа да намали зависимостта си от руски газ с една трета в рамките на една година. Само понижаването на термостатите в сградите средно с един градус по Целзий по време на отоплителния сезон ще спести 10 милиарда кубически метра природен газ годишно, или около 6% от количеството, което Европа внася от Русия.
Главният изпълнителен директор на германската компания за покривни соларни панели „Zolar“ Алекс Мелцер сподели, че след началото на войната е имало голям брой запитвания от потенциални клиенти. Според него клиентите се интересуват не толкова от спасяването на планетата, колкото от спестяването на пари, въпреки първоначалната инвестиция от 20000 евро (22000 долара). Все пак това означава само едно – ограничаване на използването на изкопаеми горива и съответно на емисиите.
На кого ги приказвате тия басни за „енергийна независимост на Европа“ ? Какви залежи на газ или нефт има Европа, за да е „независима“? Може би Лайнен, Макрон и компания ще измъкнат от задниците си достатъчно газ, за да задоволят нуждите на всички ни? ШИБАНА ПРОПАГАНДА.