Човекът, който ви донесе Брекзит, се завръща с книга-игра за европейските популисти, пише „Politico“. Викът на Найджъл Фараж срещу „събудения капитализъм“ е пътна карта за евроскептичните партии на целия континент, които се опитват да сплотят базата си срещу истаблишмънта, който представят като незаинтересован от тревогите на реалните хора.
Тъй като европейците се отправят към урните догодина, спорът на Фараж с банка, която го изостави заради политическите му възгледи, вече привлече вниманието на политиците в ЕС. Следващата стъпка би била те да се опитат да убедят гласоподавателите, че елитът, който няма връзка, е твърде зает с изменението на климата и многообразието, за да се съсредоточи върху техните опасения. София Василопулу , професор по европейска политика в Кралския колеж в Лондон, коментира:
„Крайнодесните партии ще продължат да говорят за имиграцията, защото това е основната им тема, но за да увеличат привлекателността си, те трябва някак да диверсифицират проблемите си, а именно това, за което говорят, а тук се намесва събуденият капитализъм.“
Атаката срещу „събудения капитализъм“ следва подобна тенденция в САЩ, където републиканците критикуваха големия бизнес за преследване на прогресивни ценности – вместо основната им работа да правят пари.
Събудени глупости
През последните седмици Фараж се възмущаваше от решението на ексклузивната частна банка Coutts да се откаже от него като клиент. Във вътрешен меморандум се казва, че той е смятан за „неискрен мошеник“.
„Банките трябва да предоставят банкови услуги, а не да имат набор от социални и политически „ценности“, към които трябва да се придържаме“, написа той в X, бившия Twitter, на 27 юли.
„Те трябва незабавно да прекратят цялата тази глупост с пробуждането. Тя е отишла твърде далеч.“
Това, което последва, беше възприето като победа като по учебник за бившия лидер на Партията за независимост на Обединеното кралство. Случаят доминираше на първите страници на британската преса, а Фараж спечели подкрепата на консервативното правителство, поиска скалповете на висши ръководители на британски банки заради решението да го „отменят“ и успя да обедини двата края на политическия спектър срещу лечението му.
И именно този успех се опитват да повторят европейските политици.
„Един събуден банкер падна, предстоят още много, много други“, написа в Twitter германският евродепутат Гунар Бек, член на крайнодясната Алтернатива за Германия, след оставката на Алисън Роуз, главен изпълнителен директор на Natwest, компанията майка на Coutts.
Последва широко съгласие, че Фараж има основателни оплаквания от отношението му от Coutts, но има малко доказателства в подкрепа на твърдението, че британските политици масово губят достъп до банкиране поради своята политика. Канцлерът на Обединеното кралство Джереми Хънт поиска от надзорния орган на Лондонското Сити да разследва случая. Рут Водак, почетен професор по лингвистика в университета Ланкастър и автор на „Политиката на страха: Какво означават десните популистки дискурси“, смята:
„Една от стратегиите на крайната десница винаги е била провокирането и скандализирането. Фараж е намерил нещо, където може да използва тези банки като изкупителна жертва. Той успя да се нарисува като жертва на страната на нормалните хора срещу „елитната“ банкова институция.“
Леви милениали
Концепцията за „събуден капитализъм“ започна живота си като термин, подобен на „greenwashing“, която критикува компаниите за размахване на екологични или социални акредитиви, включително в рекламни кампании, за да се опитат да угодят на левите милениали, които смятат, че ги е грижа за тези проблеми – без всъщност да променят бизнес практиките си.
Политическото дясно сега го използва, за да критикува големия бизнес, че отива твърде далеч. Във Вашингтон републиканските законодатели проведоха изслушвания този юли като част от ескалиращата война с Уолстрийт – по-специално като се насочиха към мениджърите на пари, преследващи стратегии за зелени инвестиции.
Губернаторът на Флорида Рон ДеСантис – съперник на Доналд Тръмп за следващата републиканска кандидатура за президент на САЩ – се кара с Disney, един от най-големите работодатели в щата, относно позицията на корпорацията за правата на ЛГБТИ+ хората. Грешката в аргумента на популистите е, че много от компаниите, които атакуват, и по-специално банките, не са наистина „събудени“ от редица показатели.
Вземете например европейските банки. Те не са нещо различно – в управителните им съвети преобладават мъжете. И не са „зелени“ – с предстоящи оповестявания, които се очаква да покажат ниски едноцифрени проценти на екологично чисти кредити в техните книги. Но регулаторните органи на ЕС и преди са повдигали въпроса за „дебанкирането“ – не по причините, от които се оплакваше Фараж, а за предприятия с големи парични потоци като фризьорите и бежанците, които се борят с документите си и при които банките могат да решат, че рискът от нарушаване на правилата за борба с изпирането на пари е по-голям от ползите да ги задържат като клиенти.
Електорална печалба
Това, което драмата около банковата сметка на Фараж показва, е как популистите преформулират своята позиция.
„Имиграцията до голяма степен е достигнала тавана на електоралните печалби“, изтъква Василопулу, който също изтъкна проблемите на ЛГБТИ+ като нов враг за партиите, които ухажват жените гласоподаватели.
„За европейските избори ще бъде интересно да видим как крайнодесните партии могат да свържат тази идея за събудения капитализъм или различните му аспекти с Европейския съюз.“
Тъй като крайната десница спечели в цяла Европа, традиционните консервативни партии възприеха своите политики, за да спечелят обратно гласоподавателите.
Наклонът надясно е видим и в ЕС – където Европейската народна партия, най-големият консервативен блок, възпрепятства зелените закони, за да се хареса на база, която флиртува с партии по-вдясно.
Проучването предполага, че групата на Европейските консерватори и реформисти (ECR), съвкупност от крайнодесни партии, включваща Братята на Италия на италианския премиер Джорджа Мелони, ще вземе места на изборите за ЕС следващия юни – потенциално създавайки това, което наблюдателите вече наричат непредсказуемо „популистки парламент“.
Отвлечен от активисти
За Михиел Хугевеен, холандски евродепутат от ЕКР, „будният капитализъм“ все още не се е превърнал в силна концепция в ЕС, тъй като дебатът за това как да се справим с изменението на климата е различен – например дали ядрената енергия може да се счита за зелена. Но според него съществуват основателни въпроси за това дали компаниите действат в интерес на своите акционери и способността им да печелят пари в дългосрочен план. Той заяви:
„Основното притеснение е, че имаме традиционно големи компании, които – казвам го съвсем откровено – сега са превзети от екологични активисти.“
В крайна сметка това, което може да реши дали войната срещу „събудения капитализъм“ ще се утвърди, е състоянието на европейската икономика. Защото, както казва Уодак, атаката срещу банките се вписва в по-широките притеснения на избирателите, че други хора получават печалби, а те не. Тя заключва:
„Този страх от загубата е много успешен за крайната десница. Не става въпрос само за това, че хората са загубили, но и за страха от загуба.“
