Съдбата на последното предложено споразумение за прекратяване на огъня в Ивицата Газа сега зависи в много отношения от двама души, а именно от израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и от лидера на „Хамас“ в Газа Яхия Синуар, предаде „Associated Press“. Всеки от лидерите е изправен пред значителен политически и обществен натиск, който може да окаже силно влияние върху вземането на решения. Изглежда, че за момента никой от тях не бърза да направи отстъпки, за да се сложи край на опустошителната 8-месечна война и да с освободят заложниците, взети от групировката при атаката на 7 октомври.
„Хамас“ прие общите идеи на плана, но настоя за някои „изменения“. Израелския премиер Бенямин Нетаняху на свой ред публично оспори някои аспекти на предложението, въпреки че САЩ официално го представят като израелски план. Сред основните спорни въпроси е как да се премине от първоначално временно примирие в първата фаза на споразумението към трайно прекратяване на огъня, което да включва прекратяване на бойните действия и пълно изтегляне на израелските военни сили от територията на Ивицата Газа.
Нетаняху печели време
От началото на войната до ден днешен дългогодишният израелски лидер е критикуван остро за това, че позволява на политическите си съображения да му влияят на вземането на решения. Правителството му е подкрепяно от две ултранационалистически партии, които се противопоставят на споразуменията за прекратяване на огъня. Вместо това те предпочитат прилагането на непрекъснат военен натиск, надявайки се, че по този начин групировката може да бъде победена, а заложниците – освободени. Те също така обсъждат активно идеята за „насърчаване“ на палестинците да напуснат територията, както и за възстановяване на израелските селища, които бяха премахнати, когато Израел се изтегли от Газа през 2005 г. след 38-годишна окупация.
Самият Нетаняху зае твърда позиция по отношение на прекратяването на огъня, изтъквайки, че няма да прекрати войната, докато не бъдат унищожени военният и управленският капацитет на „Хамас“. Същевременно, неговите твърдолинейни партньори се заканват да свалят правителството, ако бъде сключено прекратяване на огъня, като в резултат на това премиерът е притиснат в ъгъла. Наскоро зависимостта му от тяхната подкрепа, за да остане на власт, се засили, след като един от центристките членове на военния му кабинет, бившият военен лидер Бени Ганц, се оттегли заради разочарование от начина, по който Нетаняху се справя с конфликта. Нетаняху сега е принуден да балансира между вътрешния натиск и исканията на администрацията на Байдън, която насърчава последното предложение за прекратяване на огъня, както и на семействата на заложниците, които вярват, че само споразумение за траен мир може да освободи техните близки. Десетки хиляди израелци се включиха в масови протести в подкрепа на семействата на заложниците.
Изглежда, че за момента Нетаняху застава на страната на крайнодесните си партньори в управлението, тъй като е наясно, че те държат ключа към непосредственото му политическо оцеляване, въпреки че твърди, че се опитва да защитава най-добрите интереси на страната.
Мисията на Яхия Синуар е да оцелее
Лидерът на „Хамас“ в Газа Яхия Синуар също изглежда не бърза да подпише споразумение за примирие. Ръководството на групировката в изгнание има малко по-виждане относно това как да се подходи към споразумение за прекратяване на огъня. Както е известно, Синуар има особена тежест по въпроса. Като лидер с твърди и крайни убеждения, прекарал десетилетия в израелски затвори, той има стимул да продължи войната. В личен план животът му може да бъде поставен на карта, тъй като властите на Израел дадоха дума да го накажат със смърт в отговор на атаката, извършена през октомври. Твърди се, че сега Синвар се крие дълбоко в подземните тунели на Газа, заобиколен от израелски заложници. Ако се стигне до прекратяване на огъня, мъжът ще поеме голям риск да се появи публично.
„Мисля, че той разбира, че е възприеман като ходещ мъртвец. Въпросът е колко дълго ще издържи?“, казва Халед ел-Гинди, старши сътрудник във вашингтонския мозъчен тръст „Middle East Institute“.
Синуар е мотивиран не само от личната си съдба. Закърмен с радикалната идеология на „Хамас“, той се стреми ревностно към унищожаването на Израел и е постигнал известни политически ползи, наблюдавайки как войната вреди на международния авторитет на Израел, а светът увеличава подкрепата си за палестинската кауза.
