Алексей Юков е изгубил бройката на телата, открити от него в Донбас през последните 5 месеца. Споделя, че са над 300, но не може да е сигурен. Той и хората му шофират хладилен бял ван, маркиран с червен кръст, за да изпълнят задълженията си – прибират телата и останките на загиналите руски и украински войници и цивилни.
„Работим без почивни дни. Постоянно. Шофираме, проучваме, транспортираме, търсим, през цялото време“, казва той пред „BBC“.
Това е черна, мрачна работа – изкопаването на разлагащите се тела на руски войници, заровени в плитки окопи, или събирането на останките им от изгорели бронирани машини. По данни на ООН повече от 5000 украински цивилни са били убити след нахлуването на Русия в Украйна през февруари. Няма официални данни за броя на загиналите украински войници, но съветник на президента Володимир Зеленски каза пред „BBC“ миналия месец, че между 100-200 украински войници биват убивани всеки ден. Според Юков цифрата е реалистична, но според него загубите на руснаците са три пъти повече.
Кой според Алексей печели войната?
„Не става въпрос за това кой печели“, казва той. „Става дума за това кой е прав. Те (Русия) дойдоха тук и това беше непростимо.“
Всички украински войници, с които журналистите на „BBC“ са разговаряли, вярват, че могат да победат. Дори в региони, които са претърпели бойни загуби от повече от половината от войските си. Но това се отразява както на живите, така и на мъртвите. Алексей не е виждал едногодишната си дъщеря от месеци.
„Тази война съсипа живота, който имахме и този, който градихме“, казва той.
Средно Русия изстрелва 20000 артилерийски снаряда на ден. Украйна е в състояние да отговори само с 6000. Журналисти на „BBC“ са посетили военна медицинска станция. Главният лекар, назован като д-р Анатолий описва ситуацията на фронтовата линия като „крехка“. Той е показал снимки на тежко повредена военна линейка – надупчена от куршуми и разкъсана на парчета от шрапнели. Д-р Анатолий споделя, че червеният кръст, нарисуван върху превозните им средства, не означава нищо за руснаците. Пред сградата под камуфлажни мрежи чакат още две линейки – готови да отидат да приберат ранените.
Тина и Полина са медици на първа линия. Първата е работила в детска болница преди да се запише доброволно в армията. Тя споделя с мъка за семейството си, което й липсва: „Болката изчезва, защото имам задача – да закарам човек жив в болница. Страшно е. Когато снаряд падне наблизо, всичко се свива в теб.“
21-годишната Полина казва, че прави упражнения и слуша музика, за да запази някакво чувство за нормалност. Войната вече е хвърлила голяма сянка върху нейния кратък живот. Баща й и чичо й са затворници в окупираната от Русия Украйна. Тя казва, че прави всичко възможно това да не я натъжава, но споделя, че й е трудно да не е мрачна и депресиран: „Освен куршумите, летящи над главата ти, ранените хора – а тези ранени често са мои приятели и познати – ако го вземеш присърце, ще бъде трудно.“
Войските, които лекува, й дават надежда: „Момчетата, които са контузени и изтощени, понякога дори не искат да отидат в болница. Те казват, че няма да оставят приятелите си и трябва да поддържат цялостта на бойната линия.“
